Читать «Кристал» онлайн - страница 58

- Фантастично! Можех да откарам там цяла седмица. При теб как мина денят?

- Хъм. - Излязох на среща с красив филмов актьор и може би са ме снимали по гащи, които се подават от гърба на роклята, а самата нея почти никаква я нямаше. Боже, дано не са успели! - Добре мина.

- Отлично. Ще се видим утре сутринта.

Не, нямаше да се видим, стига да успеех да избягам, преди да са станали. Може би ако отвъртя бушона и рутерът спре да работи, а после изкупя всички вестници в радиус от половин миля наоколо, тогава щях да се почувствам по-добре?

До утре, лека нощ.

Вратата се затвори. О, боже! Какво направих?

Осма глава

Мъдростта на новото утро не ми донесе никаква утеха. Изпълзях от апартамента, без да закусвам и без да направя сутрешното си тичане, и се скрих в ателието на магазина.

- Как мина срещата ти вчера? - попита ме синьора Кариера, докато сравняваше фактурите с банково извлечение.

- Хмм - отвърнах аз с пълна с топлийки уста.

- Чак толкова добре? - Тя се усмихна. - Винаги съм ненавиждала откриването на изложбите. Много по-добре е човек да отиде и да разгледа произведенията, когато няма толкова посетители, за да може да ги оцениш по достойнство. Ами придружителят ти? Със сигурност е направил вечерта специална, нали?

Извадих топлийките от устата си.

- Беше мил, но радарът му почти не ме засече, ако разбираш какво искам да кажа.

Синьората се засмя под мустак.

- Дано си излязла добре на снимките. Нали това беше целта ти?

Това ли е била? Вече не бях сигурна. Вгледах се в мотивите си и ми се стори, че повече приличах на човек, който се дави и размахва ръце, за да стигне въжето и да се измъкне от опасността. Не се бях запитала дали наистина искам да стана модел, да позирам, да се глася, че и да платя високата цена за славата. Не изпитвах ли повече удовлетворение от това да създавам сама нещо с двете си ръце, отколкото да се превръщам в материал за друг артист, който той да моделира? Стив беше прав за това. Смесих това с чувството за непълноценност и желанието да докажа, че съм нещо повече от грозната сестра на Даймънд, но това не стигаше за основа, върху която да съградя живота си?

Заключението: бях направила огромна грешка. За първи път в живота ми се чувствах красива, а не като мутант, и това беше приятно, но не стигаше да направя кариера. Сигурно много хора на моята възраст не знаеха какво да правят с живота си, но аз май бях направила експеримента си по един злощастно публичен маниер. Е, ще си науча урока от случилото се, ще запазя хубавите снимки, които Джо ми направи за внуците ми, и ще се моля вестниците да отидат на боклука, преди някой от близките ми да е забелязал присъствието ми в тях. А после трябваше сериозно да се захвана с амбицията си да изработвам дизайн на платове. Ще се явя на изпитите отново, ще отида в колеж - ето върху това трябва да се съсредоточа сега.

Но ако се сдобиех със световна слава, можех да стана като Кейт Мос и тогава да се захвана с дизайн

На какво приличах? На махало? Не можех да се придържам към едно решение: модел насам, модел натам. Защо не знаех какво искам?