Читать «Кристал» онлайн - страница 59

Външната врата на магазина се отвори с трясък.

- Кристал!

По дяволите, по дяволите, по дяволите! Беше Хав. Скрих главата си. Когато камбанката иззвъня, синьора Кариера се беше изправила да посрещне клиента. Сега тя повдигна вежди.

- Това е твоето момче, нали?

Не е точно моето момче.

- Моето ли? - изграчих аз дрезгаво.

- Кристал, знам, че си тук - изрева Хав.

Синьората погледна часовника си.

- Защо не си вземеш обедната почивка сега? Изглежда, нещо му тежи на сърцето и иска да го сподели, за да му олекне.

- Но нали сме претрупани с работа? - Моля те, кажи, че сме претрупани.

- Кристал. - Синьората изглеждаше разочарована от мен. - Ако той е решил да вдига шум, предпочитам това да стане вън от магазина. Аз трябва да се грижа за бизнеса си

Въздъхнах и се изправих. Не можех да й откажа. До края на деня синьора Кариера може да се окаже единственият ми приятел във Венеция.

Влязох в салона на магазина.

Здрасти, Хав.

- Какво, за бога, е това? - Той заби пръст в снимката, на която Стив ме целуваше. Палтото се беше отворило и творението на Джулиън Макдоналд се виждаше отлично. Изобщо не личеше, че роклята е сцепена. Пфу! Бяха заложили на страстната целувка вместо на премеждието с роклята. Може би палтото ме беше покрило навреме?

- О, това ли. Харесва ли ти роклята? Според Лили струвала цяло състояние.

- Остави роклята. Виж какво пише тук.

Пръстът му още малко щеше да пробие дупка в оскърбителната статия. Никога не бях го виждала така разпален от гняв. Винаги пускаше шеги и разсейваше напрежението, никога не го нагнетяваше. Обзета от ужас, прочетох думите, срещу които роптаеше:

„Стив Хю и новата му приятелка, моделът Кристал Брук (19), не могат да се наситят един на друг. Може би актьорът най-сетне е срещнал истинската си любов? Източници, близки до звездата ни съобщиха, че той се е запознал с Кристал във Венеция, където снима последния си филм.“

- Ха - ха! - смехът ми беше жалък. - Това само показва как на вестниците изобщо не може да им се вярва.

- Това ти ли си? - Хав скръсти ръце и ме прониза със смъртоносния поглед на кафявите си очи.

- Ами, да.

- Ти ли си приятелката на Стив Хю?

- Излязох на среща с него за един час. Лили организира всичко, така че да не е сам през вечерта.

- От всички безмозъчни глупости точно това ли избра да направиш...!

Синьора Кариера реши, че вече бяхме нанесли достатъчно щети на бизнеса й

- А, Хав, толкова се радвам да те видя. - Той успя да кимне. - Тъкмо предложих на Кристал да я изведеш на обяд. - Тя отвори вратата пред нас. - Хайде, вървете.

Тръгнах напред, а Хав ме следваше по петите като надзирател от затвора и внимаваше да не избягам. Мисълта ме съблазняваше: лесно можех да му се изплъзна в тези улички. Мълчанието беше красноречиво. Започнах да се ядосвам: какво право имаше да връхлита така бурно в магазина и да ми се кара за проклетата фотография? Това е свободна страна, доколкото ми е известно. Нищо незаконно не бях сторила, нито бях наранила някого. С помощта на собствения ми гняв се почувствах по-уверена да се изправя срещу него, докато обядвахме сандвичи.