Читать «Кристал» онлайн - страница 54

- Здрасти, Себастиан, страхотно шоу, страхотно. - Не че беше видял нещо от него.

- О, Стив, ти успя да дойдеш! - Художникът се завъртя притеснено в малък кръг, а шампанското се плисна по пръстите му, когато премести чашата от едната си ръка в другата, за да се ръкува със Стива. Аз отстъпих назад, като внимавах да не изцапам роклята. - Колко мило само от твоя страна!

- Не бих пропуснал изложбата! Позволи ми да те представя на приятелката ми Кристал... ъм... Кристал. - Бузите ми пламнаха. Стив не знаеше фамилията ми, или може би беше я забравил. - Тя е моден дизайнер от Венеция.

Какво съм била?

Себастиан Пери (успях да разбера как се казва, благодарение на брошурата, която стискаше един от гостите) ме целуна, сякаш бяхме стари познати.

- Кристал, толкова ми е приятно да се запознаем. За коя марка работиш?

Не можех да продължа да се преструвам, че съм нещо, което не бях, дори ако това беше обичайният начин на действие за Стив.

- Мисля, че не сте разбрали добре, господин Пери. Аз работя при една шивачка на венециански костюми, карнавални костюми.

- Господин Пери! - изсмя се сподавено художникът. - Скъпа, маниерите ти са безукорни, но моля те, наричай ме Себастиан, иначе ще се почувствам сякаш съм на сто години. - Нервността му се беше разсеяла и той смигна кокетно на Стив. - Разбирам защо си избрал това момиче: кукличка е. - За първи път (и може би за последен) някой, който беше по-нисък от мен с трийсетина сантиметра, ме наричаше кукличка. Сърцето ми се стопли към него веднага. - Кристал, искам да науча повече за това, с което се занимаваш. Традиционните театрални умения като изработването на маски ми лежат на сърцето. - Той махна с пръст към друго платно, на което от разстояние изглеждаше като купчина посечени тела на участници в карнавала.

Но Стив вече ме дърпаше след себе си.

- После, Себастиан Сега трябва да отида и да привлека купувачи за картините ти.

- Върви, миличък, и ще съм ти задължен завинаги!

Стив вече се отдалечаваше. Хвърлих поглед назад и видях как художникът на шега се тупа по сърцето, за да разсмее малкия си кръг. Знам как се чувстваше - Стив беше човек на действието и можеше да накара сърцето на всеки човек да препуска.

- Откъде познаваш Себастиан? - попитах го и поех чашата с искрящото шампанско, която Стив успя да грабне от един поднос.

Очите на Стив блуждаеха из залата и търсеха най-добрия ъгъл за снимката във вестника.

- О, откъде познавам всички останали? Срещнах го на едно събитие, подобно на това тук. Купих си няколко от картините му, защото финансовият ми съветник каза, че цената им щяла да се качи.

От изложените творби аз реших, че харесвам художника повече от произведенията му.

- Къде ги закачи? - Опитвах се да си представя някоя от тези кошмарни картини, закачена на стената в малкия ми апартамент. Тъкмо бях свалила плаката на „Здрач“ и го бях сменила с Моне.

- О, съхраняват се в някъде в някой трезор. Нямам свой дом в момента, живея в къща под наем и имам няколко човека, колкото да я поддържат. През повечето време работя. Личният ми асистент се е усъвършенствал в стягането на куфарите. Здрасти, Мери, отдавна не съм те виждал! - И той се спря да разговаря за втори път тази вечер, а дамата се оказа журналистка от „Ню Йорк Таймс“ Аз останах по края на шоуто на Стив, а ситуацията ми се стори много позната. Не беше ли почти същото, когато бях в компанията на Даймънд в кръговете на савантите? Мисълта да се прочуя никога не ми се беше струвала толкова притегателна. Предпочитах хората да чакат на опашка, за да поговорят с мен, отколкото да бъда залепена като опашка за вечерта, за да придам блясък на образа му. Стив беше приятна компания, но след като спрях да боготворя с притаен дъх героя си, осъзнах, че той не се интересуваше нито от мен, нито от нещо друго - интересуваше се единствено от кариерата си. И защо трябваше да се интересува от друго? Цялата вечер беше попаднала в категорията „танту за кукуригу“