Читать «Кристал» онлайн - страница 53

Дишай дълбоко, Кристал. Не се посрамвай.

- Ей, ти си Кристал, нали така? Много ти благодаря, че прие да участваш в тази лудост. - Той се приведе напред и ме целуна два пъти, както Лили. - Страхотна рокля!

- Благодаря - изписуках аз.

Той ме погледна с разбиране. Предполагам, че всяко нормално момиче се държи необичайно в негово присъствие, и не му беше за първи път да принизява някого до бръщолевещ идиот.

- Ето каква е сделката, Кристал: цялото събитие е в чест на мой приятел, затова ще сръбнем по малко шампанско, ще поздравим един-двама души, ще подкрепим каузата, а после се разделяме. - Той потри ръце като опитен майстор. - Чака ме тежка вечер - ще играем покер с момчетата от снимачния екип в хотела, затова искам да си тръгнем след около час. Това устройва ли те, Кристал?

Думите му не бяха особено ласкави, но нямаше да искам пълното му внимание цяла вечер.

- Напълно.

- Отлично. Хайде да вървим при другите гости. - Той ми предложи ръката си и аз я взех. Молех се да не разбере, че треперя на десетсантиметровите си токчета. За радост, фактът, че се извисявах над него, не го смути. - Е, разкажи ми за себе си. Лили спомена, че участваш като статист във филма. - Той хвърли поглед на отражението в стената от огледала, докато минавахме.

- Да, така е.

- Искаш да станеш актриса, така ли?

Това беше толкова далеч от амбициите ми, че не се сдържах и се разсмях.

- За нищо на света!

Той ми се усмихна бързо, а аз едва не си глътнах езика, когато поех взрива от кобалтовосините му очи. В живота харизмата му беше още по-очевидна, отколкото на екрана.

- Започвам да те харесвам все повече и повече. Момичетата, които мечтаят да станат актриси, са досадни като трън в петата, а аз непрестанно срещам такива. С какво се занимаваш?

- Шия карнавални костюми - нали знаеш, като маските и роклите, с които бяхме облечени през почивните дни. Това е венецианска традиция.

- Това е доста интересно. - Той ме потупа по ръката и аз си помислих, че жестът му показваше снизходителност - браво на вас, малките хора. - Струва ми се, че за пръв път излизам на среща с някой, който прави нещо с ръцете си. Излизал съм с жени, които правят сцени, разбира се, но никога с някой, който прави полезни неща - като костюмите. Излизам на среща с талантлива шивачка, значи имам скрита дълбочина, нали така? - Той ми намигна, за да подкопае сериозността на егоцентричния си коментар, но според мен вероятно мислеше точно това, което каза. Той ме поведе плавно през тълпата, а хората извръщаха глави, когато се спирахме край тях - слънчогледи, които следваха слънцето. Без да издава с нищо, че бе забелязал реакцията им, Стив ме отведе право при художника, на чиито творби трябваше да се възхитим. А досега не бях успяла дори да зърна изложените творения. Докато прекосявахме напряко през множеството, минах на сантиметри от една скулптура на измъчен клоун и улових една обезобразена балерина върху платно, опръскано цялото в боя, и заключих, че театърът беше темата на изложбата.

Стив подаде ръка на един дребен мъж, облечен в електриковосиньо.