Читать «Кристал» онлайн - страница 52

Лили хвърли поглед на гостите и изсумтя.

- Никой от тях няма и една искра вкус към модата. Тези рокли висят в гардеробите им с години. Класика, класика, класика, скука, скука, скука. А ти, моето момиче, си облечена в рокля от последната колекция на Джулиън Макдоналд, която освен че е с характерния му почерк, беше и гвоздеят в програмата на лондонската седмица на модата.

- В нищо с характерен почерк не съм облечена, защото съм почти разсъблечена! - Подгъвът свършваше в най-горната част на краката ми, още преди да е започнал. Дълбокото деколте отпред и на гърба говореше, че бяха спестили доста материал и от корсажа. Единственото място с покритие, беше шлейфът, който се спускаше на вълни от гърба ми и заради който роклята минаваше за вечерна.

- Изглеждаш прекрасно в кремаво и златисто. Знаеш ли, че само бродерията струва повече от една обикновена семейна кола.

- О, боже, Лили! Моля те, дръж ме далеч от червеното вино.

- Просто внимавай. Джулиън много се зарадва да ми заеме роклята - нали знае, че ще получи няколко хубави снимки в утрешните вестници. Но обещах да му я върнем в същото състояние, в което я взех.

- Идеята никак не е добра! - Ако Лили не стискаше ръката ми, щях да грабна шлейфа и да побягна с все сила, въпреки високите токчета на златните боти - като Пепеляшка, която изхвърча навън преди началото на бала.

Малкият пристъп на паника развесели Лили, но тя не допусна грешката да ме пусне.

- Вече не можеш да се откажеш. Само си помисли за отрицателните реакции на вестниците, ако Стив бъде изоставен.

- А те как, по дяволите, ще научат?

Лили завъртя очи пред наивността ми.

- Защото тайничко сме им подшушнали, че ще могат да го снимат около десет тази вечер, когато си тръгва с момичето, с което е излязъл на среща. Трябва да знаеш, че тези неща не стават спонтанно.

Двама мъже излязоха от улицата, която вървеше покрай църквата на отсрещната страна на операта. Единият беше нисък и пълен, а другият среден на ръст и слаб - кавалерите ни бяха пристигнали. Охранителят на Стив ги следваше по петите.

- Бързо, ела! Стив няма да иска да се мотаем отвън, за да не би папараците да са подранили. Импровизираните снимки никога не излизат добре. - Лили ме дръпна за ръката и ние тръгнахме зад режисьора и звездата на филма му, минахме през стъклените врати и влязохме във фоайето. Служителите в гардероба бяха готови да поемат горните дрехи и наметките ни. Едва след това Стив се отпусна и ни поздрави.

- Ей, Лили, изглеждаш прекрасно! - той целуна господарката на гардероба два пъти по бузата.

Трябваше да сподавя писъка си: намирах се в една стая с моя герой! Бях неговата дама за вечерта!!!!!

Джеймс прегърна и двете ни.

- Здрасти, Кристал. Добре ли се чувстваш?

Усмихнах му се слабо. Лили изчетка едно конче от ревера на филмовата звезда.

- Хубаво сако, Стив. Том Форд ли е?

- Да. Едно от любимите ми! - Стив се обърна към мен.