Читать «Кристал» онлайн - страница 51

- Ти и Джеймс ли?

Тя махна с ръка.

- Ние сме приятели - нищо повече. Нима не знаеш за приятеля му в Ел Ей?

О, извинявай.

- Та, да се върнем на Стив. Момичето на деня беше изпъдено, защото взела, че разказала на жълтите вестници някои подробности от връзката им срещу пари.

- Предателка!

- Точно така. И затова Стив има нужда от някое красиво момиче, което да хване под ръка довечера и да покаже, че вече е преживял раздялата и продължава напред. Момиче, на което може да се довери.

Дали Лили биеше натам, накъдето на мен ми се струваше, че бие?

- Аз не съм красива.

- Лошо си подбрах думите. Исках да кажа - поразително и необикновено. Но кажи - какво по-добро начало на кариерата ти на модел от това името ти да се свърже със Стив, макар и за кратко? Лицето ти ще излезе във всички клюкарски рубрики оттук до Сиатъл.

- Стив иска аз да изляза с него? - Изпитвах странна смесица от емоции - отчасти радост, отчасти ужас.

- Е... той всъщност не знае, че го уреждам точно с теб. - Лили ме тупна по носа. - Не се впускай в романтични мечти - това е само една среща, нищо повече от възможност. Той няма да се влюби в теб и да те отнесе в палата си в Холивуд. По-добре се прости с тези очаквания.

В действителност, аз не исках Стив да ме води никъде. Имаше само едно момче, което ме караше да си мисля за приказния край „и те заживели щастливо“, но името му не започваше със „С“.

- Да, знам добре това, Лили, но ми е малко обидно да открия, че съм просто име в списък, през който минаваш.

Лили се засмя.

- Ако това ще ти донесе утеха, ти беше на върха. Какво ще кажеш?

Дали да си вадя цяла вечер очите, като пришивам пайети, или да изляза в компанията на филмови звезди?

- Трябва само да се обадя на секретарката ми по светските въпроси, да за отложи срещата ми с Тейлър Лаутнър до вторник, да премести Робърт Патинсън за другата седмица, но при все това, май тази вечер съм свободна.

Благодаря ти! Ей сега ще уредя нещата със синьората и ще отидем да те облечем.

Погледнах дънките си и шарената си блуза.

- Да не искаш да кажеш, че няма да мога да дойда в този вид?

- Само чакай да видиш, Кристал Брук. Намислила съм нещо специално за теб.

Седма глава

- Не мога да оставя хората да ме гледат в този вид! - изсъсках аз на Лили, докато чакахме Стив и Джеймс пред театър „Феникс“. Входът с белите колони се извисяваше над нас като вратата към Олимп, пазена от изваяния и наскоро позлатен феникс, който висеше над стълбите. Организаторите бяха поставили тазвечерната изложба в пищното фоайе на операта и отвътре виждах вечерните рокли в ярки цветове на дамите да се смесват със смокингите на мъжете. Келнерите с бели сака лъкатушеха между групичките от ценители на изкуството и им поднасяха деликатни хапки и шампанско във високи чаши. Това бяха боговете на международната светска сцена; аз бях един незначителен, неканен гост, а всички добре знаем какво се случва, когато смъртните си имат взимане-даване с божествата. Придърпах ръба на роклята по-надолу - тя стигаше до средата на бедрата ми, а аз не бях привикнала да показвам толкова много от краката си. - Не съм облечена подходящо.