Читать «Кристал» онлайн - страница 50

- Какво? - попитах го само с устни, докато Трейс и Даймънд потънаха в един от малките си, романтични разговори с полушепот. От деликатност към мен, не използваха телепатия, когато бях около тях.

- Люто, но не прекалено пикантно? Сладкишче, това не ти подхожда.

- Мисля за сестра ми - рекох превзето.

- Добре. Защото нали съм те целувал и знам, че ти си женският еквивалент на люто чили

Изчервих се.

- Шшшът!

- Че защо? Всичко е запечатано на лента и светът ще го види - погледът му падна на устните ми.

- Престани! - Боях се, че Даймънд може да забележи. Да се забъркам с девера й не беше най-разумното нещо, което можех да сторя за бъдещата хармония на семейните взаимоотношения. Но той сви рамене.

- Изглежда, не мога да се възпра. Може би трябва да звънна на Лола и да синхронизираме плановете си за петък. Явно, че ще имам нужда от нещо, което да разсее вниманието ми, за да не се поддам на изкушението.

Да не се поддаде на изкушението ли! Непокорното ми съзнание закрещя, макар да знаех, че това щеше да ми създаде много главоболия. Затова се фокусирах върху чувството на оскърбление - как можеше дори да си помисли, че една екзотична инструкторка по водни ски ще разсее вниманието му.

- Добре, обади се на Лола. - Озъбих му се широко аз, но без да се усмихвам. - Но помни едно, сладкишче: твоето парти може и да стане забавно, но моето ще бъде незабравимо!

В сряда Даймънд бе извикана по спешност в Рим, за да сдобри двама враждуващи саванти от едно семейство. Бяха си разменили писмени обвинения и страстите се бяха нагорещили опасно. Трейс и Хав я придружиха заради разходката. И това беше добре дошло, защото Лили се появи в магазина с предложение, което никой от тях нямаше да одобри.

- Кристал, ще ми направиш ли една огромна услуга? - нахлу Лили в магазина и попита още от вратата. Беше облечена в яркочервена блуза и пола, носеше сребърни обеци във формата на светкавици и сякаш изсипа хиляда волта електричество в спокойния ми работен следобед.

- Не знам, зависи какво искаш. - Захвърлих работата си настрани. - Винаги чета дребния шрифт, преди да слагам подписа си някъде.

- Мъдро момиче! - Лили се облегна на тезгяха. - Но ще ти хареса. Всъщност, аз ще ти направя услуга. - Тя вдигна захвърлената рокля - синя коприна, избродирана на ръка - която подгъвах. - Хубава е.

- За петък е. За моминското парти на сестра ми

- Мхм. Ще изглежда фантастично. Но най-напред на въпроса. Какво ще правиш довечера?

Чаках другите да се върнат чак късно вечерта.

- Нямам планове. Но предполагам, че синьора Кариера все ще ми намери работа.

- Тогава ще я помоля да те пусне рано днес. Имам мисия за теб.

- Звучи обещаващо.

- Стив Хю - нали го помниш? Красивият актьор, от който чак ченето ти увисва, с банкова сметка с размерите на Монако?

Усмихнах се широко.

- Май го забелязах.

- Той ще придружи мен и Джеймс на откриването на една изложба тази вечер. Агентът му мисли, че ще стои добре на образа му да го заснемат, докато се занимава с високо изкуство. Трябва му история, с която да отвърне на удара на някои неприятни статии за провалената му връзка.