Читать «Кристал» онлайн - страница 46

Усмихнах се, когато си представих картината.

- Да, знам. Братята и сестрите ми понякога се възползват от дарбата ми. Не че някога са коленичили пред мен.

- Предполагам, защото те имат за даденост. Та, защо толкова се страхуваш от телепатията?

Смяташ, че се страхувам, така ли?

Греша ли?

Може би се страхувах.

- С мен никога не се получава. Същото като с птиците, които връхлитат двигателя на самолет -мозъкът ми е двигателят, а всичко онова, което кръжи около хората, е ятото от чайки. Мога да се справям, когато сама чертая курса си към нечий ум, но когато някой тръгне към мен, изцяло ме помита и рухвам. - На върха на Моста на Академията спряхме. Кой би подминал мястото, когато луната посребряваше мастилените води на Големия канал? - Струва ми се, че наистина ме е страх да не би да открия, че не съм истински савант като всички вас. - Ето на - истината ми излезе наяве.

- Тогава каква си? - Той се обърна към мен. Изпитвах благодарност, че не се подигра със страховете ми.

- Не знам и аз. Нещо като издънка в рода може би. Някога виждал ли си друг савант, който да не умее да общува чрез телепатия?

- Не, но това не означава, че няма и други. Ще ми се да ми позволиш да те погледна с дарбата си. Може би ще мога да ти кажа защо ти е толкова трудно да се свързваш чрез телепатия с другите.

Последния път, когато ми предложи да направи това, аз се паникьосах и на мига побягнах. Реакцията ми беше предизвикана от страха. Сега се чувствах далеч по-спокойна, усещах Хав по-близък и вече не се боях от него, но се страхувах да науча какво не беше наред с мен.

Той обви ръцете си около кръста ми и аз се облегнах на гърдите му. След като часове наред бях правила това пред камерата, всичко ми се струваше съвсем естествено. Дори се чувствах така, сякаш имах запазено място за паркиране точно до сърцето му. Тази мисъл ме накара да се усмихна.

- Не знам какви сме си един на друг с теб, Кристал, но ми се иска да бъдем поне приятели. Можеш да разчиташ на мен. Аз ще се погрижа за теб. Ако нещо не е наред, не е ли по-добре да го научиш от мен, отколкото от някой непознат?

Кимнах.

- Да, прав си.

Той се затресе с тих смях.

- Ще ми дадеш ли писмено потвърждение? Смяташ, че съм прав за нещо?

- Не, защото няма да спреш да ми го напомняш. - Той миришеше толкова приятно - лек аромат на одеколон за след бръснене, на лосиона, с който ни свалиха грима, и на нещо, което беше Хав. Трябваше да възпра желанието си да потъркам лицрто си в кожата, която се виждаше през разкопчаните горни копчета на ризата му. - Ще ти позволя да ме погледнеш, но не сега.

- Добре, друг път тогава - съгласи се той. - Сигурно е към четири сутринта. Със сигурност няма да бъде сега.

Насила се откъснах от него.

- Може би трябва да изчакаме да мине сватбата. Какво ще кажеш? Ако новините за дарбата ми са лоши, тогава все още не искам да ги научавам, а ако са добри, няма никакво значение, че ще ги чуя едва след като мине.

За моя изненада той се съгласи.

- Да, предпочитам семейството ми да е тук, когато установя контакт. Можем да обединим способностите си със Зед и да ти направим обстоен преглед. Виктор, по -големият ми брат, е изключително надарен в областта на контрола над съзнанието и би могъл да разбере дали някой е бърникал в главата ти по едно или друго време.