Читать «Кристал» онлайн - страница 45

- И на мен - тихо рекох и оставих устните му да се срещнат с моите.

Шеста глава

Как човек възвръща нормалното си отношение към друг, когато все още се чувства замаян от най-прекрасните целувки в живота си? Наложи се да направим десет дублажа на сцената, но нито в една от прегръдките не почувствах монотонност. Когато свършихме, бях руина и не мисля, че Хав се чувстваше по-добре. И на двамата ни беше ясно, че някъде по света живееха нашите сродни души. Не бях очаквала да изпитам такава сила на чувствата към друг човек. Но и дълбоко бях обезпокоена, когато открих, че усещам всичко това не към друг, а към Хав. Привличането не беше само физическо - бях започнала да харесвам човека под очарователната външност. И макар че често се дразнехме един друг, той прояви невероятна нежност по повод на случилото се между нас. Можеше да ме вземе на подбив, но когато разбра, че и двамата изпитваме привличане един към друг, той не ми се присмя, нито се престори, че нищо не се е случило, при все че това щеше да е най-лесният изход от неловката ситуация. Отнасяше се към мен внимателно, а към случващото се с възхищение.

Докато вървяхме към къщи в ранните часове на деня, изведнъж ме осени мисълта, че се бях влюбила малко в него.

По улиците на Венеция рядко цареше покой, но сега те бяха притихнали. Няколко рибарски лодки се движеха по канал Гуидека, връщаха се от нощна смяна обратно в лагуната, а моторите им мъркаха в скута на вълните. Не след дълго щяха да стоварят улова си на рибния пазар на моста Риалто, готвачите щяха да излязат на пазар за пресни морски деликатеси и да започнат пазарлъците за плодовете и зеленчуците, градът щеше да се отърси от съня и да се върне към делника, но в този час беше наш и на котките, които кръстосваха тесните улички. Нощем те винаги изглеждаха злокобни, свърталища на убийци и призраци, настоящето се разтапяше в миналото, каналите нашепваха неудържани обещания със стари гласове. В сенките се спотаяваха древни обиди.

Хав взе ръката ми. Разлюля ръцете ни между него и мен и тихичко си затананика. Игривото му настроение държеше злите духове на разстояние, сякаш вървяхме в собствен балон от щастие.

- Знаеш ли, Кристал, може би ще трябва отново да обсъдим въпроса дали между нас няма връзка. Така и не опитахме да се свържем както трябва.

Бях омекнала от лунната светлина и тишината и затова не отвърнах с обичайната си войнственост.

- Опитах се да ти обясня още в Денвър - не мога да осъществявам телепатична връзка.

- Но нали имаш дарба?

- Съвсем незначителна. Намирам разни изгубени вещи.

- Като Трейс, така ли?

Поклатих глава.

- Нищо чак толкова необикновено. Той може да открие всяка вещ, до която някой се е докоснал. При мен тази вещ трябва да е твоя - като например ключовете ти или любимото ти плюшено мече.

Той стисна ръката ми.

- Не разбирам защо наричаш дарбата си незначителна. Има купища деца по света, които ще си умрат за това. Родителите им паднат на колене пред теб, за да ти благодарят, задето си намерила бебешкото одеялце на детето им.