Читать «Кристал» онлайн - страница 48

- На страница двайсет и осма, изрично се споменава, че джентълменът ще бъде изритан позорно от редиците на събратята си, ако приеме второ конче от една дама. Той следва да жертва пръстите си, за да не се намокри тя.

- Но не и Тимбрълевда си, така ли? - Аз стисках обувките за връзките над водата.

- Не, не и Тимбърлевда си. - Той се ухили широко и ме остави край портата. - По-добре да си взема обувките, преди да им се е случило нещо лошо.

Затоплянето в отношенията ни продължи и през следващата седмица. При все че продължавах да съм претрупана с работа, аз вече не отбягвах гостите ни, а Хав дори дойде да тича с мен един-два пъти. Той беше в по-добра форма от мен и нали беше отраснал в планините, където имаше на разположе низ безкрайни горски пътеки, та гледаше на лекия ми тръс по „Затере“ като на много градско събитие, но подмятанията му не бяха подигравателни, а по-скоро шеговити, затова аз и Роко правехме изключение и ги подминавахме. Късите крачета на кучето ми даваха нужното извинение, когато спирах да си почина, а Хав беше достатъчно мил да се престори, че ми вярва.

Но между двамата имаше съперничество за ергенското и моминското парти. След колебливото ми начало, аз се бях впрегнала здраво на работа да организирам вечерта. Никой от нас не издаваше всички подробности от плана си, но не можехме да се стърпим да не подхвърлим по някой и друг дразнещ намек на другия, с който да го разтревожим, че неговата вечер ще бъде засенчена.

- Даймънд, да не забравиш - за петък трябва да си купиш наистина специална рокля, най-скъпата и от най-добрия дизайнер. Не ме интересува, дори ако заради това на сватбата ще трябва да ядем от картонени чинии, но не може да ни излагаш - обявих аз на сестра ми в понеделник по време на вечерята и се постарах братята Бенедикт да чуят всяка дума.

Хав повдигна вежди.

- Нали не си ми откраднала идеята за казиното? От самото начало още трябваше да си мълча повече и да не издавам толкова много неща.

Аз махнах с ръка презрително.

- Казино ли? Как пък не! Това е толкова предсказуемо и, бих се осмелила да прибавя, обикновено. Всеки опитен турист може да се помотае там.

Хав изплю виното в чашата си. Трейс взе ръката на Даймънд и я погали с пръст.

- Къде ще ходиш, скъпа, та ще трябва да ограбиш банката, за да си купиш роклята? Не забравяй - аз съм полицай и ще трябва да те предупредя, че всичко, което кажеш, може да бъде използвано срещу теб, когато стигнеш в съда.

Тя се засмя.

- Не се безпокой, скъпи, няма да направя нищо незаконно...

Той се усмихна широко.

- Просто ще накарам майка ти, Скай и Феникс да ограбят банката вместо мен.

Трейс изпъшка.

- Не отваряй дума за това, Даймънд. Трите заедно могат да направят могъщ отбор - мама вижда в бъдещето, Скай я бива да мести разни неща с ума си, а Феникс може да накара времето да спре. Биха могли да проникнат във Форт Нокс и никой няма дори да разбере.

При следващата ни среща трябваше да поразпитам по-подробно момичетата за способностите им -всичко това ми се струваше интригуващо.