Читать «Кристал» онлайн - страница 43

Набърчих вежди.

- И това какво общо има с актьорската игра?

Той премести ръката си, така че тя обхвана гърба ми и се надвеси над мен.

- Просто си мислех, че според тази теория някъде съществува вселена, където аз и ти сме любовници и там всичко е истинско, а не игра. - Устата му закръжи над моята.

Навлажних устните си и усетих топлината от кожата му върху лицето си, макар че не ме беше докоснал.

- Стоп! Как се получи? - Джеймс оглеждаше осветлението за репетицията заедно с главния си техник.

Отдръпнах се от Хав, без да съм сигурна как да се приземя след свободното падане от прегръдката.

- Ако теорията ти е вярна, то тогава съществува и друга вселена, където ти имаш лилави точки, а аз зелена кожа.

- Така е. - Той ме погледна с присвити очи, като се престори, че ме равнява с камерата. - Да, зеленото ще ти отива.

Стив пристигна на площадката с антуража си от асистенти и появата му привлече погледите на всички статисти. Момичетата се оживиха, гласовете им се надигнаха, жестовете им станаха по - женствени. Момчетата се спогледаха един друг, свиха рамене и несъмнено се зачудиха какво толкова имаше Стив, което те нямаха. Аз можех да им кажа - харизма. На площадката имаше само още едно момче, което притежаваше естествената дарба да очарова хората, и то стоеше до мен.

- Как върви работата, Джеймс? - попита Стив със загрижен глас и тупна режисьора по гърба.

- Почти сме готови за теб. Искам да влезеш от онази арка ей там и да минеш през тълпата. Ще носиш ето това. - От масата с реквизита Джеймс му подаде една отворена бутилка шампанско. - Помни: героят ти е стигнал дъното, изгубил е вярата в себе си, в душата си. Статистите са олицетворение на твоите вътрешни демони.

Стиснах Хав за ръката и прошепнах:

- Ето затова тези филми са толкова добри - малка доза магически реализъм, втъкан в платното на сюжет от суров реализъм! Не е ли фантастично да видиш как се ражда пред очите ти?

Хав сви рамене.

- Аз ги обичам просто, защото има взривове.

Шляпнах го леко по корема.

- Пфу! Момчетии!

Той ме тупна по носа - в друг случай сигурно щеше да ми разроши косата, но сега не смееше да го направи, за да не ми развали сложната прическа.

- Пфу! Момичища!

- Така, дами и господа, този път ще снимаме. Стив, готов ли си?

От мястото си в далечния край на колонадата, звездата вдигна нагоре палците си.

- Пуснете мъглата... и камера!

Хав ме притисна до гърдите си, усмихна се в лицето ми, обърнато нагоре към неговото, и с пръст ме погали по очертанията на маската. В изражението му имаше нещо, което никога преди не бях виждала, нещо изключително нежно. Усетих, че пропадам в черните му очи, без изобщо да забележа, че Стив Хю тъкмо беше минал край нас.

Стив кой?

- Стоп! - Джеймс се надвеси над монитора, допрял глава до звездата на филма, и двамата тихо обсъдиха нещо около въздействието на сцената. - Така, дами и господа. Мъжете в черно, искам от вас да влезете няколко секунди по -рано, тъй като препречихте пътя на Стив. Докато той стигне до втората арка, искам да сте вън от сцената. Жените в бяло - отлична работа! Продължавайте в същия дух! Любовници, показахте нежност, но аз искам да видя страст! За бога, момче, целуни момичето! Помисли само - държиш в ръцете си красиво момиче, а аз съм ти дал извинението, което ти трябва, за да й залепиш една целувка! Какво чакаш? - Всички статисти се засмяха, а Хав само махна смутено с ръка, за да покаже, че е разбрал. -Хайде, снимаме отново. Заемете места си!