Читать «Кристал» онлайн - страница 17

Той повдигна вежди, заинтригуван от неочакваната посока, в която се бях впуснала.

- Продължавай де: макар че си.?

- Мърморко?

Хав избухна в гръмък смях.

- Ти го каза! Ако беше едно от седемте джуджета, точно това име бих ти избрал!

- А ти кой си? Всезнайко?

- Позна от първия път. Той е моделът ми за подражание. Но Трейс ме помоли за съвсем друго нещо. Просто си е втълпил, че трябва да проверявам дали всеки савант, роден на същата дата като мен, не е сродната ми душа, дори това да изглежда, хъм, невероятно.

- И Даймънд е същата. Но, Хав, я ме погледни и ми кажи ти какво мислиш. Видях когато брат ти и сестра ми се срещнаха - бум! незабавна връзка, просто ей така. - Погледнах ноктите си внимателно. Бях смогнала да си направя френски маникюр в хотела и сега се престорих, че им се наслаждавам. - С нас май не е точно така, какво ще кажеш?

Той се усмихна кисело.

- Радвам се, че ти го каза. Да, така е - предполагам, че с теб сме на различни вълни.

- Ти си на американския канал, а аз на европейския.

Съвсем вярно. Но защо просто не го направим, за да мога да кажа, че поне сме опитали?

- Да го направим? - изписках аз и през ума ми затанцуваха валс какви ли не неудобни сцени с целувки в коли. Хав се засмя с тих, дълбок, плътен смях, койго неизвестно как ми напомни за отлежало червено вино.

- Кристал Брук, засрами се, момиче! Намираме се на обществен паркинг. Не, не това. Питах просто дали ще ми позволиш да поговоря с теб чрез телепатия.

- Ако искаш да повърна в колата ти, моля, заповядай.

- Толкова лоши ли са последиците?

- Да. И не се шегувам. Става ми много, много лошо, когато опитам с някой от близките ми. Глупаво е, но аз не съм кой знае какъв савант и, изглежда, дарбата някак не се е пренесла върху мен. - Свих рамене, без да мога да обясня това, което и сама не разбирах.

- Какво ще кажеш да опитам с леко докосване? Можеш да ме изключиш в момента, в който ти прилошее. Става ли?

Погледнах часовника си.

- Не знам дали имам време.

- Отпечатала ли си на принтер бордовата си карта?

Кимнах.

- Тогава имаш време. - Нямаше да ме остави да се измъкна.

- Добре. Но само леко докосване. И моля те, не се смей, ако повърна.

Той вдигна и двете си ръце.

- За нищо на света не бих ти се присмивал.

- Би го направил, и още как. - Спомних си как се беше пошегувал, когато повърнах след мозъчното сътресение. Толкова се разгневих, че го изгоних от хотелската стая и настоях да ме оставят да поспя без никакви лекарски намеси повече, за да ми мине главоболието.

Клевета. - Той ми подаде ръката си. - Няма да се смея. Честна дума.

Поех дълбоко дъх и докоснах с върха на пръстите си дланта му. Затворих очи и усетих как присъствието му започна да се промъква нагоре по ръката ми като топлината от печка на дърва в студен ден. Отначало не болеше, но щом се приготви да осъществи връзка с ума ми, мозъкът ми започна да протестира, стомахът ми се навдигна, сякаш бях вързана за влакче в увеселителен парк и правехме лупинги.

- Не мога! - Дръпнах рязко ръката си и затиснах с нея устата си, докато очите ми се напълниха със сълзи на гняв. Знаех си. Не можех да ги правя тези номера, които бяха като детска играчка за другите. Бях се провалила напълно и нямаше смисъл дори да продължавам да се наричам савант.