Читать «Кристал» онлайн - страница 15

Джос Стърлинг

Той ми се усмихна широко, развеселен от избухливия ми нрав.

- Бях нощна смяна в болницата.

Даймънд ме сръга да се държа прилично.

Хав работи като доброволец, защото смята да учи медицина.

Единственото нещо, което ми харесваше у Хав, беше, че и той изглеждаше безполезен като мен. Сега тази илюзия се пукна като балон.

- О, извинявай. Браво на теб.

- Няма нищо, скъпа. Радвам се, че успях да те заблудя. Нали разбираш, трябва да си поддържам реномето. Това ли е всичкият ти багаж? - Той изгледа скромния ми куфар. - В колко беше полетът?

Даймънд му съобщи подробностите, тъй като аз дадох признаци, че ще подхвърля нещо грубо.

- Тогава да тръгваме. До скоро, Даймънд. Ще се погрижа малката ти сестричка да хване самолета навреме. - Той нарами куфара ми на гръб като непалски носач, тръгнал да изкачва Еверест, и се запъти към колата си.

Целунах сестра ми набързо и хукнах след него. За първи път някой имаше по-дълги крака от мен и трябваше да го догонвам. Той захвърли куфара ми в багажника на джипа си, а после ми отвори вратата.

- Качвай се, Красавице.

Прекомерно милото му обръщение ме накара да се намръщя. Той на шега се обръщаше към всички жени с вариации на темата скъпа, съкровище, сладкишче, но досега не бях чула да нарича друг освен мен „Красавице“. Не ми хареса, че си прави шега на мой гръб, но не знаех как да му отвърна подобаващо. Ако му кажех „красавецо“, щях само да надуя още повече и без това прекалено надутото му его.

Затова се качих, но докато той сядаше зад волана, подготвих следващия си въпрос:

- Значи искаш да ставаш лекар, така ли?

- Ей, да не би да искаш да си побъбрим нормално? - Той подкара колата. - Да, искам. Стига да мога да си го позволя. Опитвам се да изкарам малко пари, за да мога да си платя следването. - Включи се в движението, като следваше знаците към летището.

Тогава нямаше да сбърка, ако намали разходите си за скъпите си модни дрехи.

- Мислех, че семейството ти е богато.

- Не, не сме богати. Само момчето чудо, Айвс, държи мангизите, а ние останалите няма да видим и цент, но той се опитва тайно да дава и на нас. Съжалявам, че ще те разочаровам, но ние сме съвсем обикновени трудови хора. През зимата родителите ми работят като ски инструктори, а през лятото отварят училището за рафтинг. Татко също отговаря за ски лифта. Ако успея да завърша, аз ще бъда първият лекар в семейството.

За кратко си го представих как се носи на обиколка през отделението, а подир белите краища на престилката му го следваха сестрите, които го боготворяха.

- Не знам какви са нравите ви тук, но в Европа лекарите трябва много да внимават как се обръщат към пациентите си. Никога ли не си чувал за политическа коректност ?

Той се усмихна под мустак.

- Чувал съм, но мен ако питаш, това е просто едно завъртяно име на учтивостта.

- Може да се изненадаш, но жените обичат към тях да се отнасят като с равни. Ако наричаш жените сред пациентите ти „сладкишче“, те ще те зашлевят със - почаках един миг - съдебна призовка.