Читать «Кристал» онлайн - страница 16

Той се разсмя силно.

- У-ху! Не се тревожи, знам къде да тегля чертата. Ще гледам да се обръщам и към мъжете със „сладкишче“, за да не може никой да ме обвини, че не спазвам принципа на равните възможности. И благодаря ти, че си се загрижила за мен, Красавице.

- Спри да ме наричаш така. - Скръстих ръце на гърдите си.

- Добре. - Той забарабани по волана, задържа погледа си върху мен за кратко, после се обърна напред. - Ей, Кра... уважаемо мое изключително равноправно сладкишче, какво толкова направих, че да те разгневя? Всеки път, когато разговарям с теб, започваш да съскаш като разярена котка. Всеки миг очаквам да бъда раздран на парчета, съвсем като Авдрокъл.

Ацдро... Като кого?

- Просто не обичам хората да си дават ввд, че съм това, което очевидно не съм.

- А? - Той изглеждаше искрено учуден. - Тук ме изгуби.

- Не е толкова трудно. С тази външност всяко подмятане по мой адрес е или лъжа, или обида.

Той имаше наглостта да се разсмее.

Какво?

- Добре де, висока съм. Какво толкова! Не искам хората да ме съдят по външния ми вид, а по това коя съм.

- А, ти си едно от онези образовани момичета, които искат да будят възхищение с ума си, не толкова с красотата си, така ли? Чувал съм, че в Европа било пълно с такива. - Той си затананика някаква мелодия и плавно се изнесе, за да изпревари камиона отпред.

- Аз не съм образована - измърморих под нос.

- Странно. Тук момичетата обикновено се радват да получат комплимент и за двете. Обичам да карам хората, тоест момичетата - не съм от онези, които омайват със сладки приказки другия тип - та, обичам да карам момичетата да се чувстват добре в кожата си. И отвътре, и отвън. - Намигна ми така, че в лицрто ми нахлу кръв.

- Не се чувствай длъжен да опитваш и с мен.

Той въздъхна театрално.

- Ти си едно сложно коте.

- Коте!

Той се засмя.

- Знаех си, че ще се хванеш! Знаех си! Трябва да знаеш, скъпа, че „шегаджия“ е бащиното ми име.

- О, нима? А ти знаеш ли, че моето е „палачът на онези, които наричат момичетата „коте“?

- Не, не знаех. Не е много лесно за произнасяне май.

- Имайте си едно наум, господин Бенедикт.

- Щом казвате, госпожице Брук.

Той включи радиото, за да покрие тишината. „Хей, сестричке по душа“* на Трейн гръмна, но той бързо намали звука. Беше от онези шофьори, които си пееха и барабаняха в такт по кормилото, докато карат. Песента ми харесваше, но занапред щом я чуех, неизбежно щях да си спомням как той се поклаща на припева. А текстът - изобщо не ми се говори за него.

Най- накрая знаците ни осведомиха, че сме пристигнали на летището. Вместо да ме остави на входа, Хав пое по рампата към паркинга за кратък престой. Когато изключи двигателя, радиото замлъкна.

- Кристал, обещах на Трейс да те попитам нещо, преди да тръгнеш. - Неочаквано изцяло променен, той се почеса неловко по врата и сякаш облак премина по ясното му лице.

- Какво? Кажи де. Да не би да иска да свърша нещо за него във Венеция? Ще се радвам да помогна, наистина, макар да оставям впечатлението, че съм малко...