Читать «Кристал» онлайн - страница 18
Джос Стърлинг
- Дишай дълбоко. Ще ти мине. - В тона на Хав нямаше и помен от насмешка. Вече не ме докосваше, но гласът му ми вдъхваше спокойствие, помагаше ми да преодолея кризата с дишане.
Няколко минути поседяхме умълчани, докато накрая успях да се съвзема.
- Вече съм добре. - Примигнах, за да спра сълзите, но отвътре все още треперех. - Сега вярваш ли ми?
- Никога не съм мислил, че лъжеш. Просто... Виж, Кристал, нали знаеш каква е моята дарба?
Кимнах.
- Помага ми да виждам разни неща. Почувствах, че нещо не е наред там вътре, но не мога да кажа повече, освен ако не погледна по-надълбоко - той посочи главата ми
Това ме накара да затърся с ръка дръжката на вратата.
- Няма нищо, Хав. И без това бързам сега.
Той скочи от мястото си и ми отвори вратата, преди да успея да разплета дамската си чанта от колана.
- Не искам да те тревожа, но трябва да направиш нещо. Иди на лекар, като се прибереш; но някой, който познава добре савантите, щом не искаш аз да те докосвам. - Беше малко ядосан, но нямаше какво да направя - просто не исках никой да бърника в ума ми
- Да, добре. Ще отида на лекар. Благодаря ти. - Дръпнах дръжката на куфара и го затеглих по асфалта.
- Довиждане, Кристал.
Погледнах назад. Беше се подпрял на колата си и ме наблюдаваше с необичайно изражение на лицето си. Хав, сериозен? Не, нещо не беше наред тук. Сега вече наистина се уплаших.
Довиждане. Благодаря, че ме докара.
- За нищо. Пази се.
Затичах се към терминала, а зад мен колкото и да не ми се искаше, куфарът ми подскачаше и вдигаше оглушителен шум. Не знам защо изпаднах в такава паника. Струва ми се, че бягах от страха от неговото откритие, че дори не съм една от тях. Винаги съм вярвала, че съм някакво отклонение, издънка от истински савант. Дали истината беше изписана по някакъв начин в мозъка ми?
Докато чаках на опашката да оставя багажа си, той ми изпрати съобщение.
Хей, Лъв, обади ми се да кажеш как е минал прегледът при доктора. Андрокъл
За втори път споменаваше този герой. Бързо проверих името в Гугъл и прочетох легендата за римския роб, който извадил трън от крака на един ранен лъв. Вече знаех какъв ще бъде отговора ми.
Гъъррр.
Трета глава
Влязох в двора през вратата откъм канала и стоварих торбите върху малката градинска масичка с мозайката.
- Здравей, хубавецо! - коленичих, за да погаля по брадичката Барози, стария котарак на Nonna. Ленивият, риж генерал от котешкото царство беше превърнал дъската под масата в свой команден пост, от който съскаше предизвикателствата си към бигъла на синьора Кариера и надменно следеше птичките с очи, а те отдавна негодуваха, задето беше толкоз мързелив, че дори не ги преследваше. Чувах лаенето на Роко от апартамента на първия етаж. Синьората ме изпрати по-рано у дома (което за нея означаваше, че навън все още беше светло), за да го разходя. Извадих ключовете си.
