Читать «Кристал» онлайн - страница 14

- Направи го заради мен, моля те.

Аз съм твърда като памук. Емоционалният шантаж винаги надвива.

- Да, добре. Само не си го изкарвай на мен, ако всичко оплескам, както става всеки път.

Даймънд ме прегърна.

Нищо няма да оплескаш.

Но вече не й вярвах. Всички приказки за модния ми усет очевидно не означаваха нищо, щом нещата опираха до нещо значимо за нея самата. Сега разбирах защо семейните сватби са като истинско минно поле. Бях обидена, без сватбата изобщо да ме засяга. Това беше нейният ден и тя можеше и трябваше да направи каквото искаше.

- В такъв случай ще се видим след около месец, нали?

- Да. При всички случаи можеш да останеш да живееш в апартамента.

- Благодаря ти. Стана време да тръгвам вече. Таксито трябва да е пристигнало още преди пет минути, нали ти го поръча?

- Ами всъщност Трейс настоя един от братята му да те закара.

О, не! Вече предусещах какво ме чака. И то тъкмо когато си мислех, че нещата този ден нямаше накъде повече да се объркат.

- И кой по-точно?

- Хав. Той единствен се мотае без никаква работа в момента. - Тя ме сръга с лакът. - Виж, между вас има много общи неща. Ти успя ли вече да го прегледаш?

Изсумтях.

- Не мисля, че искаше да прозвучи така, както прозвуча.

Даймънд се засмя.

- Ами и това също. Трейс произхожда от семейство с възмутително красиви братя. А и Хав е на твоята възраст.

- Хайде, Даймънд, тук става дума за мен. Аз едва мога да се нарека савант, а за Хав, макар да има много недостатъци в характера, си е ясно като бял ден, че е вещ лечител. При това какви са шансовете двама братя от едно и също семейство да се окажат нашите сродни души?

Тя протегна ръка и затъкна косата ми зад ухото.

Да, знам. Но аз не губя вяра.

- Ти от самото начало почувства, че Трейс е твоята сродна душа, нали така?

Тя кимна.

- Едва ли ще сбъркам, ако кажа, че изпитвам към Хав единствено жестока антипатия. Като куче и котка сме. Не се спогаждаме.

- Извинявай, но не можех да не попитам. Искам и ти да бъдеш щастлива като мен.

- Повярвай ми, няма да се зарадвам, ако по някаква прищявка на съдбата се окажа окована за Хав Бенедикт.

Даймънд слезе с мен във фоайето, за да си вземем довиждане. Отпървом не видяхме никъде шофьора ми, но после аз го забелязах да се изтяга на един стол пред рецепцията, отпуснал глава назад и затворил очи. Да, Хав наистина се оказа на висота - осъзнал важността да се регистрирам навреме за международния полет, той беше заспал.

Даймънд го разтърси леко за рамото. Имаше късмет, че тя беше с мен. Ако аз трябваше да се погрижа за събуждането му, щях да взема едно ледено кубче от бара и да го мушна във врата му. Имам странно чувство за хумор според сестра ми.

- Как... о, това си ти. - Хав се изправи, протегна дългите си ръце и разкърши раменете си. -Извинявайте, но изкарах цяла нощ, без да мигна.

Тръснах куфара си до краката му и останах доволна, че той побърза да ги отмести.

- Брей, какъв бурен социален живот водиш само! - Звучах като някоя вещица, но не можах да се въздържа. По някаква необяснима причина в негово присъствие цялото ми благоприличие се разхвърчаваше като вода, изтръскана от козината на някое куче.