Читать «Кристал» онлайн - страница 13

- Кристал, ти няма нужда да правиш нищо. Мама ще се погрижи за всичко. Тя обича сватбите и ще й се отрази добре да се захване с нещо подобно. Вече е запазила църквата и ресторанта. Топаз има грижата за менюто. Силвър и Манацу отговарят за шаферите и шаферките - всички знаем какво набито око има Манацу за тези неща.

- Шаферите и шаферките ли?

- Да, всичките ни дванайсет племенници - момчета и момичета, от петнайсетгодишните до петнайсетмесечните. Ще бъде кошмарно. - Даймънд се усмихна със задоволство пред перспективата и уви ръцете си около тялото си.

- Ясно. - Тогава осъзнах, че съм се надявала да ме помолят да бъда една от шаферките или най-малкото да се допитат до мнението ми за роклите - нали Даймънд често казваше, че много ме бива в дизайна. И разбрах, че може би не е ме е искала в опашката от шафери - едно бобено стъбло сред красивите цветя.

- Дано нямаш нищо против. Видя ми се по-лесно родителите да уредят всичко за децата си вместо да карам теб. А и няма почти никакво време. И освен това си помислих, че ти ще си претрупана с работа край сеньора Кариера, ако планът ни сполучи де.

- Да, така е. - Тръшнах капака на куфара и закопчах ципа. Не ме бива да прикривам чувствата си, а и Даймънд има дарбата да усеща, когато човек е разстроен. Нямаше да се измъкна, като си дам вид, че ми е все едно, задето ме изолират от приготовленията. Тя спря да върти с пръсти гривната си.

- О, не! Сбъркала съм, нали? Проектирала съм върху теб собствените си мисли, а това не е правилно. Ти си искала да участваш в подготовката на сватбата, а аз си мислех, че цялата суетня ще те накара да избягаш колкото се може по-надалече.

Добре, Даймънд, продължавай да се успокояваш така. Може наистина да си мислила това с добрата част на мозъка си, но дори ти си имаш тъмна страна и тя не е искала това бедствие - сестра ти - да провали големия ти ден. Нямаше да си човек, ако не си го беше помислила.

- Не, не, спокойно. Това е твоята сватба. Направи каквото искаш.

Но Даймънд сега се опитваше да поправи грешката си.

- Вече помолих Манацу, но съм сигурна, че тя ще оцени помощта ти. Поръчахме роклите в Лондон Нали семейството на Топаз живее там и ни се стори най- подходящо, но тя може да ти изпрати дизайните. Много искам да чуя и твоето мнениг.

Твърде късно.

- Хайде, Даймънд, стига си се тревожила. Имаш пълно право - ако получа работата, ще бъда доста заета. Като познавам синьората, направо ще извадя късмет, ако ми даде и един ден почивка за сватбата. - А точно сега предпочитам и изобщо да не идвам.

- Сетих се! Трябва ми човек, който да организира моминското ми парти. Вече поканих Карла, Скай и Феникс да дойдат малко по-рано във Венеция, за да се насладим на града заедно. Та кой друг би се погрижил по-добре от теб да ни устрои забавленията?

В действителност имаше цели вагони с хора, които щяха да се погрижат по-добре от мен.

- Не знам, Даймънд, не съм сигурна. Защо не помолиш някой от италианските ти приятели? Те не биха ли се съгласили да помогнат?

Но Даймънд не се отказваше лесно. Беше решила да направи този дребен жест за мен и вече беше убедила себе си, че аз съм човекът, който й трябваше.