Читать «Кристал» онлайн - страница 12

Беше приятно да обикалям по магазините със Скай и Феникс, а момчетата от семейство Бенедикт (с едно изключение) се държаха с мен очарователно. Безпокоеше ме само това, че се чувствах толкова, хъм, излишна. Беше ясно, че Даймънд вече обмисляше как да промени живота си след появата на Трейс в пейзажа. Ролята на сурогатна майка за порасналата й сестра изкривяваше хармонията на цялото платно. Тя не беше способна на такава жестокост и не би намекнала дори, че не съм желана, но аз не бях глупачка. Знаех, че можех да улесня много нещата, ако поема живота си в свои ръце и стоя далеч от пътя й. От месеци решенията кръжаха над главата ми, но сега ятото вече беше кацнало и беше дошло време да се захвана с тях.

И така, правех за Даймънд каквото можех. Държах се настрана, като казвах, че още не съм се съвзела след нападението и смених датата на отпътуването си. Беше ми съобщила, че й се иска да поостане в Колорадо, за да може да опознае семейството на Трейс.

- Кристал, нали знаеш, ти също можеш да останеш с мен - Даймънд седна на ръба на леглото си и се заигра с гривната, която Трейс й беше подарил вчера - скъпа и модна обковка, инкрустирана с камъните, чието име носеше.

Не, не можех.

- Всичко е наред. Имам работа и трябва да се връщам.

Тя обви ръце около коленете си.

Решихме да направим сватбата във Венеция, за да могат и нашите близки да дойдат.

От самото начало бракът беше непредотвратим - Даймънд и Трейс се придържаха към традициите, а освен това ние бяхме отгледани в религиозния дух на католицизма. Радвах се, че иска да извърши деянието, всяващо ужас у мен, у дома, където бяха корените ни. Това поне щеше да осмисли съществуването ми през идните месеци.

- В такъв случай, искаш ли да се заема с подготовката? За кога ще насрочите церемонията?

Тя поруменя красиво.

- Трейс няма търпение. Обмисляме да направим сватбата точно преди Коледа, за да може да заминем на меден месец по празниците.

- Това означава, че имаме на разположение само няколко седмици. По-добре да се хващам на работа.

Даймънд се покашля, а затруднението й ми се видя необичайно - толкова рядко й се случваше да не намери точните думи.