Читать «Кристал» онлайн - страница 11

- О, да, Кристал. - Той смигна на брат си. - Видях името й в списъка с гостите. Колкото мен е, нали? Как се чувстваш, скъпа?

- Добре съм. - Изправих се. Насадената дълбоко в мен британска сдържаност не ми позволяваше да показвам слабост в присъствието на непознати момчета.

Хав залитна драматично назад, изненадан за втори път.

- Леле, какво голямо момиче си! Тоест, високо. Главата си залагам, че си била звездата в баскетболния отбор в училище.

Колко неща в кратката му реч ме засегнаха ли? Чакайте да преброя.

- Никога не съм играла баскетбол. - Стегнах здраво връзките на халата. - Ако не възразяваш, предпочитам да не ме преглеждаш. Имам нужда единствено от здрав сън. Сестра ми реагира прекалено бурно. - За нищо на света нямаше да оставя това нетактично момче, което се мислеше за доктор, да ме докосва с ръцете си.

Усетих някакво бръмчене по стените, които бях издигнала в главата си срещу телепатични нападения. Притиснах слепоочията си.

- Спри!

- Ти си такава бодливка. - Хав скръсти ръце на хълбок и ми се усмихна широко. - Не ми даваш да ти помогна.

Даймърд ме натисна да седна.

- Кристал не общува с телепатия.

- Тя не е савант, така ли? - по лицето на Хав се изписа разочарование.

- Савант с доста посредствени способности - измърморих тихо.

- Сестра ми има талант, но той възпрепятства телепатията. Можеш ли да я прегледаш така?

- Не искам да ме приближава! - В гърлото ми се надигна горчилка. Чувствах се ужасно и загърбих всякаква благовъзпитаност. - Махнете се от пътя ми! - Втурнах се грубо край тях, изтичах в банята, затръшнах шумно вратата и срамно повърнах.

- Имам шесто чувство като Спайдърмен и то ми подсказва, че Кристал току-що повърна - обади се

Хав.

Следващите дни минаха все така ужасно за мен. Участниците в конференцията подеха със смущаващ ентусиазъм новината, че организаторът на събитието беше открил сред тях своята сродна душа.

Конференцията се обърна на един нескончаем празник и съм сигурна, че не свършиха много от важните дела. Близките на Трейс, които не бяха ангажирани в събитието, хукнаха към Денвър, за да се запознаят с Даймънд. Тя мигновено спечели сърцата на всички. И как иначе? Чаровна, внимателна, талантлива, тя беше мечтаната съпруга на всяка майка за любимия й син. Дребничката Карла, майката на Трейс, я стисна в обятията си, сякаш Даймънд беше последният спасителен пояс на някой потъващ кораб. Баща му Сол, внушителен на вид индианец, я прегърна с бащинска обич, без да крие радостта и гордостта си, а когато се усмихна, тъмните му очи потънаха сред слънчевите лъчи от бръчките му. Това беше едно от най-щастливите лица, които някога съм виждала, и ярко контрастираше с обичайното му спокойно изражение.

Не ме разбирайте погрешно - наистина се радвах за Даймънд. Без досадния брат - лечителя, Трейс и семейството му бяха чудесни хора и правеха всичко само и само да ни угодят. Сродните души на най -малките от братята особено много се стараеха да ме накарат да се чувствам като у дома си, докато всички от семейство Бенедикт бяха съсредоточили вниманието си върху Даймънд. По произход двете момичета бяха англичанки и тъй като аз бях прекарала значителна част от живота си в затвора - простете, в училището в Челтънхам, имахме много неща, които ни свързваха. Скай беше обвързана със Зед, най-високият и най-младият от фамилията, но със страховит външен вид. Но щом до него застанеше русата му приятелка, той се променяше и тогава изглеждаше почти опитомен. Двамата бяха ученици за последна година. Заради трудностите в миналото й, другото момиче, Феникс, беше крехко същество, но вече беше женена за брат номер Шест - ултраинтелигентния колежанин, Айвс. Тя ми сподели, че сега била щастлива, както никога преди. На мен ми се струваше, че бяха прекалено млади за женитба - и двамата бяха на по осемнайсет, но това, изглежда, не я притесняваше. Каза ми само, че всичко е било неизбежно и прекрасно.