Читать «Кристал» онлайн - страница 10

Даймънд вдигна очи.

- По-добре ли си?

- Да. - Опънах се на леглото и изохках. Туптенето в главата ми се усили многократно и ми прилоша. -Ох, май не съм чак толкова добре.

- Трейс, трябва да спрем да използваме телепатия. На Кристал й става лошо. Макар че не може да чуе какво си казваме, тя улавя мисловните ни вълни. - Даймънд донесе една студена кърпа от банята. - Не ми харесва цвета на лицето й. Дали да не я закараме в болницата все пак?

Размахах ръце към нея.

- Ей, аз още съм тук и няма да стъпя в болницата.

Трейс обви с ръка Даймънд и застана до нея сякаш мястото там вече му принадлежеше.

- Брат ми е лечител. Той ще ни каже дали има нужда да я заведем до спешния кабинет.

Силно чукане по вратата сложи край на разискванията им.

Това сигурно е той. - Трейс отиде да му отвори. - Здрасти, Хав. Благодаря ти, че дойде толкова бързо.

- Е, нали знаеш, че за домашни посещения взимам двойна такса. - В стаята влезе високо, тъмнокосо момче и очите му бързо огледаха обстановката. Аз успях да забележа чифт дънки, дълги около два километра, тениска с вълк и разкопчано тъмносиво късо палто. Трейс беше висок почти колкото мен, но брат му се издигаше над него с цяла педя. Трейс имаше широки рамене и сурови черти, докато брат му беше слаб и здрав като конопена връв и имаше походката на атлет. Косата му беше разпиляна на всички страни в небрежна подстрижка като у запален сърфист и според мен сякаш казваше: „Ей, след като пояздих вълните, вече съм готов за купона“. Беше един от онези красавци, които бяха родени под щастлива звезда, и вън от съмнение беше, че още от детската градина егото му е било подхранвано от непрестанни ласкателства от страна на жените. Вероятно харчеше всичките си пари за дрехи, освен ако магазините не му падаха на крака, за да го молят да стане техен модел - ха, не е трудно да си го представи човек.

- Това е малкият ми брат, Хавиер или Хав - Трейс го представи на Даймънд. - Хав, имам страхотни новини! Запознай се с моята сродна душа!

Щом Хав зърна Даймънд, той отстъпи театрално крачка назад, сякаш нещо го беше ударило, и мелодраматично се улови за сърцето.

- Прекрасна. Ах, ти кучи... Пардон. Трейс, голям късметлия си. - Той целуна ръка на Даймънд по континентален маниер, какъвто за последно бях видяла да прави един истински граф, но у Хав той беше отчасти самоироничен, отчасти, за да ни разсмее. - С радост мога да обявя, че не си пострадала, Даймънд. Напълно здрава си. - Значи поставяше диагнозите с допир? - С изключение, разбира се, на една малка подробност, че си се свързала с ей този тип тук. - Той тупна Трейс по ръката, греещ от задоволство заради щастливата съдба на брат си - Но за това лек нямам.

- На мен не ми трябва лек, Хавиер - Даймънд му се усмихна.

Той се намръщи.

- Да не съм се провинил с нещо? Само майка ми ме нарича Хавиер и тогава ми става ясно, че съм загазил.

- Хав - Даймънд беше пленена от чара му. - Всъщност сестра ми отнесе удара по главата. - Тя посочи към леглото, на което лежах. Помахах му с пръсти и се зачудих дали няма да се опозоря, като повърна върху модните му обувки.