Читать «Кристал» онлайн - страница 118

Следваше интервюто със Стив, проведено живописно на върха на планината, като за фон служеше неговият хеликоптер.

- Да, истина е, втурнах се да помагам на приятелката си. И как иначе, тя много държи на сестра си.

- Какво ще кажете за твърдението на контесата, че Даймънд Брук и приятелките й са били само гости? - запита журналистката.

Стив изсумтя:

- Това е една странна дама. Нима, когато човек устройва парти в дома си, той просва гостите си в безсъзнание, захвърля един от тях на някакъв остров, където да умре от студ, а останалите взима за заложници и не ги пуска да се приберат при семейството си? Аз предпочитам да разпращам покани и да се погрижа всички да си прекарат добре.

Журналистката гледаше да му се докара с надеждата да получи покана за следващото частно парти на

Стив.

- Не се и съмнявам.

- Всъщност тя навярно е самотна, но според мен така може да постъпи само една много неуравновесена жена. Синът й е в затвора, тя съзира начин, по който да си отмъсти, и тогава преминава всякакви граници.

- Щом е имало заложници, защо не се обърнахте към полицията?

Значи журналистката не беше чак такава балама.

Стив дари всички ни с лъчезарната си усмивка:

- Защо да чакаме, като си имаме хеликоптер и можем да се оправим сами? Щяхме само да почукаме на вратата и да поискаме да си ги приберем.

Съвсем вярно.

- Контесата изостри ситуацията. Простреля един от моите приятели, а никой от нас не носеше оръжие.

След това излъчиха репортаж от двора на болницата, в който се каза, че Уил се възстановява. Това щеше да предизвика вълна от съчувствие в наша полза.

Накрая дойде интервюто, което дадохме с Даймънд този следобед пред нашето жилище. Ди изглеждаше бледа, но непоколебима; аз си бях придала колкото може по-очарователен вид, за да се представя възможно най-убедително като приятелката модел на Стив. Даймънд обясни накратко какво се беше случило, както бе направила това пред полицая. Аз подкрепих разказа й, като обрисувах подробно как бях изоставена в лагуната само по вечерна рокля. Пресата хареса тази малка подробност и дори ме накара да опиша кройката и цвета й.

Така ли постъпва една здравомислеща жена? - попитах аз.

Журналистката реши с този въпрос да приключи репортажа, преди да се впусне в предположения за несъществуващия роман между Стив и мен.

Силата на славата: как да не я обикнеш?

Седнал до мен на канапето, Хав ме целуна по шията:

- Справи се отлично. Ха сега да те видим, контесо!

- Само дано това не я предизвика да направи нещо още по-лошо.

Виктор се изправи:

- Отивам да видя Уил. Ще дойде ли някой с мен?

За моя изненада Даймънд прие:

- Щом ще ми става девер, трябва да го посрещна подобаващо.

Трейс тъжно се усмихна и отиде при нея на вратата. Явно бяха решили да пътуват с надежда към сватбата.

- Идвам и аз - рече той.

Щом излязоха, останалите решихме да си легнем рано. След като няколко дни почти не бях спала, предполагах, че щом легна и ще захъркам, но вместо това започнах да се мятам и въртя в леглото, а умът ми се стрелкаше като състезателен автомобил по пистата на затрудненото ни положение.