Читать «Кристал» онлайн - страница 115

Подуших го.

- Миришеш на евтини цигари, Хав.

- Ако трябва да съм честен, квартирата ми през изминалата нощ не беше първокласен хотел. Хайде да влезем вътре, за да се преоблека.

Седемнайсета глава

Атмосферата в стаята навяваше ужас с тишината си. Скай беше седнала до Зед и му беше позволила да вземе ръката и, но в жеста й липсваше порив. Айвс показваше на Феникс нещо на компютъра си и двамата приличаха на любезни непознати, срещнали се в обществената библиотека. Трейс и Даймънд седяха на масата в кухнята и преглеждаха списъка с гостите, които се надяваха да дойдат на сватбата; с натежало сърце слушах как той й припомня приятелите и роднините й и как тя му отговаря шепнешком. Уриел и Виктор стояха край мивката, допрели рамене - братя, търсещи солидарност пред ужасната вероятност да бъде помрачено семейното им щастие.

Лицето на Уриел светна, щом ме видя. Приятно ми беше, че нося радост на някого.

- Ей, Кристал, наред ли е всичко?

- Да, благодаря. Какво мислиш, Виктор? - махнах с ръка към момичетата. - Ти знаеш повече за съзнанието от мен. Аз все така не разбирам какво стана с тях.

Виктор потърка наболата брада по лицзто си. Заради тежката нощ всичките братя приличаха на разбойници.

- Скай ми позволи да надникна в ума й и понеже и друг път съм бил там, го познавам. Тя някога е имала празнини в паметта, причинени от травма в детството, но това, което сега са й причинили, е съвсем различно. Не мога да се добера до истинското й „аз“.

- Продължавай.

- Не откривам никаква невярна информация. По-скоро Скай ми прилича на заключена кутия. Но не съм сигурен, че като повдигнем капака, ще открием вътре кой знае какво.

- Ще ми се да знам какво точно е направила контесата, та да мога да му дам заден ход.

- Ти какво си с помняш?

- Когато атакува, се почувствах сякаш бях отнесена от камион.

- Като моя мисловен снегорин ли? Онзи, който използвах в замъка?

- Не, не точно. Аз почувствах силата на твоята атака, тя притежаваше звук, бучене. Нейната приличаше повече на удар в тила - ненадейна, сковаваща.

С един скок Уриел седна на плота.

- Тя е паяк - каза той.

- Тоест? - попита Хав.

- Паяците често парализират жертвите си, след което ги складират...

- За да ги изсмучат по-късно - довърши Хав. Той погледна към момичетата. - Божичко, кажи ми, че те не са всъщност... празните обвивки, каквито се чувстват. Братята ми никога няма да го превъзмогнат, нито татко. Да не говорим за самите момичета... Как ли биха се почувствали, ако узнаеха?

- Вече знаят - промълвих тихо аз и си спомних снощните хлипания на Скай.

Виктор започна да тупа с пръсти по ръцете си.

- Това всъщност ме обнадеждава, Кристал. Повече бих се тревожил, ако нямаха представа какво им липсва. Мозъкът има изумителната способност да се възстановява. Вземи хората с удар и всякакви случаи на травма на главата. Може би в тази заключена кутия все пак се крие нещо.

Хав ме обгърна с ръце:

- Да не се плашим много от метафорите. Добре, нека контесата е паяк, но от това не следва, че тя притежава всички способности на паяците. Искам да кажа, че не съм я видял да пуска паяжини. А ти? Мръсна, жалка жена паяк! Ще я смачкаме като буболечка.