Читать «Кристал» онлайн - страница 113

- Сватбата не е важна тук. Важни са Даймънд и другите момичета.

- Пристигам незабавно. Аз ще... ще накарам Топаз да ми запази билет.

Струваше ми се, че в момента нямаше да мога да се справя с още един човек в апартамента. Мама нямаше да ни помогне, а щеше да бъде бреме, което кръжи и кърши ръце. Не бях осъзнавала как след смъртта на татко тя самата се нуждаеше от грижи, но братята и сестрите ми бяха обърнали повече внимание на това. Нищо чудно, че Даймънд беше заела мястото й, за да се грижи за мен.

- Моля те, изчакай малко. Ще се справим.

Но Даймънд има нужда от мен!

Унило си помислих за многобройните пъти през последната година, в които аз се нуждаех от майка, но аз никога не съм била на дневен ред.

- Даймънд сега се нуждае от спокойствие. Тя не ни помни добре и за нея може да е болезнено, ако и ти пристигнеш тук.

- Ще се обаждаш ли всеки ден, за да ме държиш в течение как е?

- Разбира се. Стига да може, дори тя самата ще ти се обади.

- Пристигам във вторник, каквото ще да става.

- Вторник е добре. Запазили сме ти стая. Надявам се дотогава да сме разрешили ситуацията.

- Кристал, а кой я разрешава?

- Аз.

Мълчание.

- Разбирам.

- Трябва да имаш повече вяра в мен, мамо. Аз съм търсач на души.

- Какво?

- Търсач на души.

- Не може да бъде! Те са... те са такава рядкост.

Сетих се за един стих от Библията - онзи, за пророка, когото никой не разпознава в родния му град. За семейството ми аз винаги щях да бъда голямото разочарование.

- Защо не попиташ братята и сестрите ми защо досега не са забелязали? Защо ти никога не си го разбрала? - поех дълбоко дъх и си напомних, че горчивината беше грозна и безсмислена. - Но все едно. Хубаво е, че съм търсач, защото имам най-голям шанс да възстановя връзките със сродните души.

О, Кристал.

- Не се тревожи, мамо - работя по въпроса. Сега трябва да затварям.

- Надявам се да успееш. - Тя подсмъркна. - Нали знаеш, обичам те много.

- Да, добре.

- Обичам те - тонът й сега беше твърд. - Ти винаги си била любимката на баща ти, неговото малко момиченце, и аз чувствах, че трябва да компенсирам това с повече внимание към другите, но това не означава, че съм те обичала по-малко от тях.

- Така ли? - въпросът ми беше искрен Винаги съм мислела, че не дава пет пари за мен.

- Не бях добра майка към теб, нали? Съжалявам.

Един телефонен разговор нямаше да стигне да оправи отношенията ни.

- Виж, ще си поговорим, когато пристигнеш във Венеция. О, между другото, аз също намерих своята сродна душа. Хав Бенедикт. По-малкият брат на Трейс.

- Какво!

Приключих разговора с тази малка слисваща новина. Исках да й дам време да надмогне неловкия изблик на ентусиазъм, преди отново да й се обадя. Изключих телефона. За известно време мама щеше да се занимава с това да разгласява новината, но се обзалагах, че братята и сестрите ми до един щяха да поискат най- новата информация директно от мен, а в следващите няколко часа аз нямаше да мога да посрещна нови разговори.