Читать «Кристал» онлайн - страница 114

Градинската порта хлопна шумно. Надникнах иззад дървото, където стоях, и видях шестима души да влизат от улицата.

- Ей, Хав, насам!

Хав се отдели и хукна към мен, като прескочи масичката на Барози, за да скъси разстоянието.

- Толкова се радвам да те видя! - той ме повдигна от земята с прегръдката си.

- Да ти вярвам ли?

Разбира се!

- Уха, ще ми спукаш някое ребро, ако ме стиснеш по-силно, мъпет такъв.

Той ме пусна.

- Защо ме наричаш така, мис Пиги?

- Синоним на „идиот такъв“ в британския английски, но в добър смисъл.

- Чиста работа.

- Може ли да влезем? - викна Трейс.

- Да, всичко е наред. - Е, не беше наред, но всички знаехме какво искам да кажа. - Мисля, че правят сандвичи за обяд. Бъдете внимателни с тях, не бързайте. Те още не са... - Завъртях ръката си, без да мога да напипам точната дума.

- Не са готови - притече ми се на помощ Айвс и погледна към прозореца на втория етаж с непоносим копнеж.

- Да, не що такова.

Хав не беше свалил очите си от лицето ми.

- Ние ще се качим след минутка.

- Добре. Аз ще направя кафе - и Айвс поведе другите по стълбите. Щом градината остана само на наше разположение, аз нападнах Хав и го повалих на земята.

- Ти. - мушнах го, - обеща. - още веднъж, - че ще се върнеш. - тупнах го леко по гърдите. Седнах върху него и той замаха диво с ръце.

- И ето ме на.

- След като изкара нощта в затвора. Платихте ли гаранцията?

- Да, благодарение на милионите на Айвс. За първи път никой от нас не възрази, че обрахме касичката му.

Но ако не го бяхте направили? - не можех да понеса мисълта за всичките „ако-та“.

Тогава щях да чакам ти да ни измъкнеш от затвора. Нали си нинджа!

- Ще отрежа главите на братята ти. Помолих ги да си мълчат.

- Сладкишче, те просто не се стърпяха. Нямаше какво друго да правим в ареста, освен да си говорим. Казаха ми, че си се справила добре.

- Нищо подобно, но все пак успяхме да се измъкнем.

- Татко каза да ви предам на всички, че Уил се оправя бързо. Явно докторите са удивени от възстановяването му - сякаш някой с лечителски способности пръв го е докоснал. - Хав се ухили широко и аз го цапардосах за всеки случай. - Оух! Предавам се! Надяват се да могат да го преместят в някоя болница тук. Татко се е заел да оправи въпроса със застрахователната компания. Мога ли да стана вече?

Седнах отгоре му и се замислих.

- Знам ли, Авдрокьл. В момента се намираш точно там, където искам да бъдеш - под лапите ми

- Браво, момичето ми! Стъпи отгоре ми, докато съм на земята. Ела насам и ми дай една целувка тогава. - Той направи мълчалив жест и посочи към устните си.

Наведох се напред и погалих лицето и врата му с косата си. Съвсем нежно, като пърхането на крила на пеперуда го целунах по устата. Той се изправи рязко, притисна ме до себе си и продължи да ме целува. Ако бях лъвица, щях да започна да мъркам.

- Извинявай, че те уплаших така - прошепна той, а аз отпуснах глава на рамото му.

- Повече никакво страховито каране на ски и без да нападаш пазачи, когато са двама срещу един.

- Ще опитам да избягвам това в бъдеще.