Читать «Шогун» онлайн - страница 737

Ами първото ти дете?

Карма, помисли си Очиба, за да се освободи и от тази дремеща болка.

— Изпий това, детето ми — каза й Йодоко, когато тя беше едва шестнадесетгодишна, една година след като стана официална наложница на тайко. Тя изпи странния загряващ билков чай и след малко й се приспа, а когато се събуди на другата вечер, си спомняше само някакви необикновени еротични сънища, невероятни ярки цветове и неземното усещане, че времето е спряло. Йодоко беше до нея, когато се събуди, а също и когато отново заспа — много внимателна, загрижена не по-малко от нея за хармонията на техния господар. След девет месеца роди — първата жена на тайко, която изобщо бе родила. Ала детето беше болнаво и умря наскоро след това.

Карма, помисли си тя.

Никога дума не бе издумана между тях двете с Йодоко за онова, което се бе случило или можеше да се е случило по време на онзи безкраен сън. Нищо — освен това „прости ми“ преди няколко минути и нейното „няма нищо за прощаване“.

Ти нямаш никаква вина, Йодоко-сама, и нищо не се е случило — никаква тайна, нищо. А дори и да е имало нещо такова, спи спокойно, стара майко, тайната ти вече е погребана заедно с теб. Очите й галеха изпитото лице, тъй крехко и трогателно в смъртта. А въпросът на тайко си остана незададен. Карма, че той умря, спокойно си мислеше тя. Ако беше живял още десет години, сега да съм императрица на Китай, а то… съм сама.

— Странно, че умряхте, преди да успея да ви обещая, господарке — промълви тя и усети миризмата на тамян и благовония, която винаги съпровождаше смъртта. — Щях да ви обещая, но вие умряхте, преди да го сторя. И това ли е карма? Трябва ли да се подчиня на една молба и да спазя едно неизречено обещание? Какво да правя?

Синко, синко, колко съм безпомощна!

И тогава си спомни думите на Мъдрата майка: „Мислете, както би мислил тайко при подобни обстоятелства — или Торанага.“

И Очиба усети как в нея се вливат нови сили. Тя се отпусна назад на петите си и хладнокръвно се потопи в обкръжаващото я безмълвие.

Във внезапно настъпилата тишина от малката врата на градината се зададе Чимоко, приближи се до Блакторн и се поклони.

— Моля да ме извините, Анджин-сан. Моята господарка желае да ви види. Ако ме изчакате за момент, ще ви придружа.

— Да, благодаря. — Блакторн стана, все още унесен в мислите си и напълно завладян от някакво чувство на обреченост. Сенките се бяха удължили. Част от двора вече не се огряваше от слънцето. Сивите се приготвяха да тръгнат с него.

Чимоко отиде при Сумийори.

— Моля да ме извините, капитане, но господарката ми ви моли да подготвите всичко.

— На кое място желае да подготвя нещата? Прислужницата посочи мястото пред свода.

— Там, капитане. Сумийори се стъписа.

— Нима ще го извърши публично? Няма ли да е насаме, само с няколко свидетели? Значи, ще го направи така, че всички да видят?

— Да.

— Да, но… Е, щом като… щом ще е там… Нейният… Кой ще й бъде секундант?