Читать «Шогун» онлайн - страница 736

Преди повече от осем години тя и дамите й отидоха на лов със соколи в Кюшу заедно с тайко и Торанага. Ловната им дружинка се разпростря нашироко и тя препусна подир един от соколите, далеч от останалите. Навлезе в малка горичка на едно възвишение и внезапно връхлетя върху някакъв селянин, който събираше боровинки насред усамотената пътека. Първото й хилаво дете беше умряло преди близо две години и оттогава не бе усетила никакво движение в утробата си, макар да бе опитала всички знайни и незнайни средства, молитви и суеверия в отчаянието си да задоволи маниакалното желание на съпруга си да има наследник.

Срещата със селянина беше внезапна. Той я гледаше опулено, като че ли е видял ками, а тя не откъсваше погледа си от него, защото беше същински тайко — дребен, с маймунски черти, ала млад.

Ето ти един дар от боговете, за какъвто си се молила в дългите нощи! — извика нещо в нея и тя слезе от коня, хвана го за ръка и двамата навлязоха в гъсталака на няколко крачки от пътеката.

Всичко в тази среща беше като насън, но и днес можеше да си спомни силните му ръце, които топло я обгръщаха. И в следващия миг вече го мразеше и го отблъсна рязко и грубо. Той се опита пак да я привлече към себе си, но тя го удари, наруга го и му каза да благодари на боговете, че не са го превърнали в дърво заради наглостта му, а нещастният суеверен глупак се хвърли по лице на земята и започна да я моли за милост — вече беше убеден, че тя е ками. Как иначе такава красавица щеше да легне в прахта с жалко нищожество като него?

Отмаляла, тя се качи на седлото и бавно поведе коня си като замаяна, а мъжът и гъсталаците скоро се изгубиха от погледа й. И отново я обзе чувство за нереалност, учуди се дали той не е бил ками, дали соковете, които й бе дарил, не са били пратени от боговете и дали от тях щеше да се роди нов син за прослава на нейния господар, за да получи той спокойствието, което заслужаваше. И изведнъж от края на горичката изникна Торанага — той я чакаше. Дали ме е видял? — ужасена си помисли тя.

— Разтревожих се за вас, Очиба-сама — каза той.

— Добре съм… нищо ми няма, благодаря.

— Но кимоното ви е разкъсано, по гърба и косата ви има суха папрат.

— Конят ме хвърли — но нищо ми няма.

И тя го предизвика да се надбягват до дома, за да докаже, че всичко е наред, и се впусна напред като степен вятър, а гърбът още я наболяваше от къпините. Същата нощ легна със своя господар и след девет месеца му роди Яемон — за негова вечна радост. И за нейна.

— Разбира се, че съпругът ми е баща на Яемон — с абсолютна сигурност отговори Очиба на безмълвното запитване на Йодоко. — Той е баща и на двете ми деца. А онова беше само сън.

Защо се заблуждаваш? Съвсем не беше сън. Случи се наяве. И онзи мъж не беше никакъв ками. Ти се търкаля в прахта с един селянин, за да родиш сина, от който отчаяно се нуждаеше — не по-малко, отколкото тайко, за да го привържеш още повече към себе си. За да не си вземе друга наложница.