Читать «Шогун» онлайн - страница 735

Никой не се изненада от предложението на Торанага да стори онова, което беше в мислите на всички, защото само той от всички даймио представляваше някаква реална опасност. В следващия миг Очиба чу мъжа си да казва:

— Вие какво мислите по този въпрос, О-сан?

— Всичко казано от Торанага-сама е мъдро, господарю — незабавно отговори тя.

— Само че трябва да заповядате на сестра ми да се разведе със Судара, а той да извърши сепуку. Наследник на Торанага-сама трябва да стане Нобору-сама и да получи в наследство провинциите Мусаши и Шимоса, а останалата част от Кванто да получи наследникът на Яемон. Съветвам ви още днес да издадете тези заповеди.

— Йодоко сама?

За огромно изумление на Очиба Йодоко заяви:

— Ах, Токичи, знаете, че ви обожавам с цялото си сърце, че обичам О-сан и Яемон като собствен син, но според мен трябва да назначите Торанага за единствен регент.

— Какво?

— Заповядате ли му да умре, ще подпишете и смъртната присъда на своя син. Само Торанага-сама притежава достатъчно умение, авторитет и хитрост да ви наследи още сега. Поверете му Яемон, докато навърши пълнолетие. Заповядайте на Торанага-сама официално да осинови нашия син. Нека той бъде обучаван от него и да му бъде наследник.

— Не, това е недопустимо! — яростно се противопостави Очиба.

— А вие какво ще кажете, Тора-сан? — попита тайко.

— Моите най-дълбоки почитания, господарю, но съм принуден да откажа тази чест. Не мога да приема и ви моля да ми позволите да извърша сепуку и да си тръгна преди вас.

— Вие ще бъдете единствен регент.

— Откак сключихме споразумението, нито веднаж не съм отказвал да ви се подчиня, но тази заповед не мога да изпълня.

Очиба си спомни как се опитваше да внуши на тайко със силата на волята си да разреши на Торанага да се самоубие, защото знаеше, че тайко сам беше взел това решение, преди да повика Торанага. Ала тайко го промени и в края на краищата се съгласи донякъде със съвета на Йодоко — направи Торанага регент и председател на Съвета на регентите. Торанага се закле във вечна вярност на Яемон, но ето че продължаваше да плете пъклените си мрежи, в които ги забъркваше всички тях — например тази криза, предизвикана от Марико.

— Знам, че той й е наредил да постъпи така — прошепна Очиба. А ето че господарката Йодоко искаше от нея да му се подчини изцяло.

Да се омъжа за Торанага? Да ме пази Буда от подобен позор! Позор ли?

Очиба, признай си истината! — каза си тя. Истината е, че едно време го желаеше — още преди тайко. Така ли е? Дори и по времето на тайко, така ли е? Колко пъти си го желала тайно, от все сърце? Мъдрата майка и в това е права — гордостта е най-големият ти враг, както и нуждата ти от съпруг, от мъж. Защо не приемеш за съпруг Ишидо? Той те уважава, иска те и ще излезе краен победител от тази борба. С него лесно ще се справиш. А, не, не този груб невъзпитан селяндур! О, известни са ми гнусните слухове, разпространявани от враговете — гадни мръсотии! Кълна се — по-скоро ще легна с някой прислужник и ще пожертвувам хиляда живота, отколкото да оскверня паметта на моя господар с Ишидо. Бъди честна пред себе си, Очиба. Помисли за Торанага. Не го ли мразиш всъщност, защото не е изключено той да те е зърнал в онзи съдбовен ден?