Читать «Шогун» онлайн - страница 739

— Как да ви помогна? — попита той.

— Като вярвате в утрешния ден.

За миг той прозря в бездната на нейния ужас. Ръцете му неволно се протегнаха и той я сграбчи — и чакането вече не беше тъй страшно. Чуха се стъпки.

— Да, Чимоко?

— Време е, господарке.

— Всичко готово ли е?

— Да, господарке.

— Чакай ме до езерцето с лилиите. — Стъпките се отдалечиха. Марико се обърна към Блакторн и нежно го целуна. — Обичам ви.

— Обичам ви.

Тя му се поклони и мина през вратата. Той я последва.

Марико спря при езерцето с водните лилии, развърза пояса си и го пусна на земята. Чимоко й помогна да свали синьото кимоно. Под него беше облечена в най-ослепителното бяло кимоно и пояс, каквито Блакторн бе виждал — той не бе и подозирал, че бялото може да е толкова бяло. Това беше официално траурно кимоно. Тя отвърза зелената панделка от косите си, хвърли я на една страна и останала цялата в бяло, се запъти към вратата, без да се обърне повече към Блакторн.

Извън градината всички Кафяви се бяха строили покрай трите страни на квадрата, образуван от осем рогозки, поставени в центъра на главната порта. На почетното място с лице към юг бяха насядали един до друг Ябу, Кири и останалите дами. Отвън на улицата Сивите също се бяха строили официално, а сред тях се забелязваха и не униформени самураи и жени. По даден от Сумийори знак всички се поклониха. Тя също им се поклони. Четирима самураи излязоха напред и постлаха на рогозките алено покривало.

Марико се приближи до Кирицубо, поздрави я, после поздрави Садзуко и останалите дами. Те отвърнаха официално на поклона и приветствията й. Блакторн чакаше при вратата. Гледаше я как се отдалечава от жените, как стъпва на аленото покривало и да коленичи в центъра пред миниатюрната бяла възглавничка. Дясната й ръка извади от белия пояс острата кама и я постави върху възглавничката. Чимоко излезе напред, коленичи и й подаде чисто бяло одеялце и късо въже. С помощта на прислужницата си Марико оправи гънките на бялото си кимоно и завърза с въжето бялото одеялце около кръста си. Блакторн знаеше, че това се прави, за да не се изцапат и омотаят полите й от предсмъртните й конвулсии.

И тогава, спокойна и напълно готова, Марико вдигна поглед към главната кула на крепостта. Слънцето все още огряваше най-горния етаж и хвърляше отблясъци по златистите керемиди. Слънчевият лъч бързо се изкачи към острия връх на кулата. И изчезна.

Тя изглеждаше тъй дребна, седнала неподвижно — бяло петно върху ален квадрат.

Улицата вече се беше смрачила и прислужниците палеха факлите. Щом свършиха, веднага се прибраха — бързо и безшумно, както се бяха появили.

Тя се пресегна и докосна камата. После хвърли последен поглед към дъното на улицата, но тя беше по-безмълвна от всякога. Марико отново прехвърли поглед върху камата си.

— Касиги Ябу-сама!