Читать «Цар Плъх» онлайн - страница 204

— Може да изглежда добре — прекъсна го кисело Байрън Джоунс, — ама си е от плъхове.

Царя дръпна бързо глава назад.

— Ти пък какво само натякваш, кучи сине! — скара се той всред общия смях.

— Ами плъхове са си, по дяволите. Както го бяхте подкарали, на човек лигите му да потекат!

Питър Марлоу взе с два пръста един бут и грижливо го уви в бананов лист.

— Аз си взимам моя дял — каза той и си тръгна. Като се прибра в бараката, отиде до Юърт и прошепна високо:

— Тая вечер ни чака угощение.

— Какво си намерил?

— Трай си. Нещо специално.

Знаеше, че Дринкуотър ги чува, затова сложи скришом банановия лист на полицата и каза на Юърт:

— Ей, сега ще дойда.

Върна се след половин час. Банановият лист бе изчезнал, нямаше го и Дринкуотър.

— Юърт, ти излиза ли от бараката? — попита той.

— За малко само. Дринкуотър ме помоли да му донеса вода. Каза, че му било адски зле.

Тогава Питър Марлоу прихна в луд смях и всички решиха, че нещо е превъртял. Успокои се едва когато Майк го разтърси.

— Извинявайте, просто ми стана смешно — каза той. След известно време Дринкуотър се върна, а Питър Марлоу се направи на страшно притеснен, че му е изчезнало нещо за ядене. Дринкуотър също взе да се тюхка и макар че още се облизваше, рече съчувствено:

— Ама че мръсен номер!

Питър Марлоу пак избухна в истеричен смях и се тръшна на леглото. Скоро обаче смехът го изтощи и умората му се сля с изтощението от последните дни. После заспа и в съня му Дринкуотър лакомо унищожаваше цели купища малки бутчета, а той го гледаше отстрани и чуваше как Дринкуотър непрекъснато повтаря: „Какво си ме зяпнал? Страшно са вкусни, страшно!…“

— Един американец те чака отвън, Питър — разтърси го Юърт. — Иска да говори с теб.

Питър Марлоу се чувствуваше много отпаднал и пак му се гадеше, но се надигна.

— Къде е Дринкуотър?

— Не знам. Измете се, като те прихванаха бесните.

— А, добре! — Питър Марлоу се засмя отново. — Страхувах се да не съм сънувал.

— Какво? — изгледа го изпитателно Юърт.

— Нищо, нищо.

— Какво ти става, Питър? Много си особен напоследък.

Под стрехата на бараката го чакаше Текс.

— Пит — прошепна той, — праща ме Царя. Закъсняваш.

— Дявол да го вземе! Съжалявам, заспал съм.

— Да, и той така си помисли. Поръча да ти кажа: „Време е вече.“ — Текс вдигна загрижено вежди. — Ти как си, добре ли си?

— Добре съм. Малко съм слаб още, но ще се оправя. Текс кимна за сбогом и изчезна. Питър Марлоу разтърка очи, слезе по стъпалата, пресече асфалтовата пътека и застана под един душ. От хладните струи тялото му сякаш черпеше нови сили. Като се посъвзе, напълни манерката и се отправи към тоалетните. Избра си оградата. Лунният сърп бе тънък като косъмче. Изчака, докато наоколо не остана никой, после бързо притича през голата поляна, мушна се под телта и потъна в джунглата. Тичаше приведен на четири, защото по пътеката между дърветата и оградата винаги сновеше караул. Цял час търси мястото, където бе скрил парите. Намери го, седна, събра дебелите пачки, нареди ги около кръста си, вдигна долния край на саронга и го подпъхна нагоре. Вместо до земята, сега той стигаше до коленете му и сгънат на две, скриваше неестествената издутина.