Читать «Цар Плъх» онлайн - страница 202

— Има ли нещо, което да става тук, и бог да не го знае? — Донован бе изпълнен с вяра и благост. — Господ се грижи за всички ни. Дори за вас тримата! — засмя се той.

— Иди да пазиш. Ще чуем новините и ще вървим да лягаме.

Ларкин наблюдаваше пътеката, а Питър Марлоу седна пред бараката и също се опита да бъде от помощ. Два дни! Някое и друго убождане с иглата, и ето го сега излекуван и ръката му — спасена. Един-два странни, преживени сякаш насън дни, и сега отново всичко е наред.

Вестите бяха изключително добри и те бързо се разотидоха да спят. Сънят им бе спокоен и лек.

Призори Мак влезе в кокошарника и намери в полога три яйца. Взе ги, отиде в кухнята, направи омлет с малко ориз, запазен от вечеря, и му сложи парченце чесън за аромат. После го занесе в бараката, събуди Питър и го изчака, докато изяде всичко.

— Ей, момчета! — извика той. — Пристигна поща!

Сърцето на Мак се сви: „Господи, дано има писмо и за мен!“

Но писмо за Мак нямаше.

Писмата бяха общо четиридесет и три за десетте хиляди пленници. За трите години, прекарани тук, японците бяха носили поща само два пъти — шепа писма за целия лагер. И три пъти им бяха разрешили да пратят по една картичка — не повече от двайсет и пет думи: Но дали картичките действително са били изпратени, това никой не знаеше.

Писмо получи Ларкин — първото, откакто бе в Чанги. Носеше дата втори април 1945 — значи отпреди четири месеца. Останалите писма бяха кое на три седмици, кое на повече от две години. Ларкин прочете писмото веднъж. След това излезе при Мак, Питър Марлоу и Царя, които седяха отвън пред вратата, и зачете на глас:

Мили, това е писмо номер 205 — започваше то. — Аз съм добре и Джини е добре, мама е при нас и ние живеем все там, където ни знаеш. Не сме получавали вести, от теб след онова, писмо от първи февруари 42-ра от Сингапур, но въпреки това сме сигурни, че си жив и здрав и всичко е наред. Молим се да се завърнеш при нас здрав и читав…

Така започва всяко мое писмо, затова извинявай, ако вече си чел тези неща, толкова е трудно да пиша, без да знам писмото ми ще стигне ли до теб и дали изобщо поне едно от всичките е стигнало. Обичам те, мили мой. Имам нужда от теб. Толкова ми липсваш, че понякога просто не мога да издържам.

Не знам защо, но днес ми е тъжно. Не искам да те тревожа. Мислех да ти разкажа все хубави неща. Може би ми е тъжно заради мисис Гърбъл. Тя вчера получи картичка, а за мен нямаше нищо. Сигурно просто и завиждам, но какво да правя, такава съм си. Все едно, не забравяй да предадеш на Вик Гърбъл, че жена му, Сара, получи картичка от шести януари 45-та. Тя е добре и синът му е голям сладур. Сара е много щастлива, че най-сетне са влезли във връзка. А, да, момичетата от полка също са добре. Майката на Тимсън е просто чудесна жена. Не забравяй да поздравиш и Том Мастърс — видях жена му снощи. Тя също е добре и изкарва сума ти пари — почнала е нова работа. А, да, видях също Елизабет Форд, Мери Викърс…

Ларкин вдигна поглед:

— Изрежда още десетина жени. Но мъжете им до един са мъртви. Всички освен Тимсън.