Читать «Цар Плъх» онлайн - страница 198

— Ох, заболя ме гърбът! — Той огледа блесналата от чистота превръзка и се обърна към Царя: — Имаш ли някакъв парцал?

Царя грабна една риза от окачалката и му я подаде. Тимсън отпра ръкава, откъсна едно неравно парче и го намота върху превръзката.

— Това пък защо е? — недоумяващо попита Царя.

— За камуфлаж — обясни Тимсън. — Да не си представяш, че Питър ще тръгне из лагера с нова беличка превръзка и няма да се намерят разни любопитни доктори и ченгета да попитат откъде я има?

— А, ясно!

— Е, браво, напредваш!

Царя не даде ухо на подигравката. Само като си представеше раната, миризмата, кръвта, едва се сдържаше да не повърне. Пък и тия съсиреци и слузта по превръзката, метната на пода…

— Хей, Текс, я махни тая гадост оттука!

— Кой, аз ли? Защо пък точно…

— Изхвърли я, казах!

Текс вдигна с два пръста превръзката и я изнесе навън. Едва успя да разбута с крак рохкавата земя и да я зарови, и повърна. Като се прибра отново в бараката, въздъхна с облекчение:

— Слава богу, че рядко ми се случва.

Тимсън с треперещи ръце напълни спринцовката и се наведе над Питър Марлоу.

— Гледай тук! Гледай, дяволите те взели — изръмжа той, като видя, че Царя извръща глава. — Ако не дойде Стивън, ще трябва ти да я слагаш. Инжекцията е венозна, ясно ли е? Намираш вената, после вкарваш иглата и дръпваш лекичко да влезе малко кръв в спринцовката. Ето така. Тогава значи си улучил вената. После почваш да инжектираш антитоксина, но не бързо — трябват ти около три минути за кубически сантиметър.

— Глупости, къде ти ще мога да го правя това! — потръпна от отвращение Царя, едва изчакал Тимсън да измъкне иглата и да притисне мястото на убождането с малко памук.

— Ако искаш да го оставиш да умре, твоя си работа. — Тимсън целият бе плувнал в пот. На него също му се гадеше. — Като си помисля само, че баща ми искаше да ме прави лекар… — Той бутна Царя настрана, подаде глава през прозореца и повърна.

— Направи ми малко кафе, за бога!

Питър Марлоу се размърда в полусън.

— Хей, друже — надвеси се над него Тимсън. — Ще се оправиш, ще видиш. Разбираш ли ме?

Питър Марлоу поклати леко глава и повдигна болната си ръка. Взря се за миг в нея, без да вярва на очите си, после прошепна:

— Какво стана? Та тя… тя още си стои!

— Естествено, че си стои — гордо се обади Царя. — Просто ти сложихме лекарствата — антитоксин и другите му там работи. Ние двамата с Тимсън.

Питър Марлоу го изгледа, устните му се раздвижиха, но звук не се чу. Накрая успя да прошепне:

— Още… стои. — След това вдигна дясната си ръка и опипа с нея другата — онази, която трябваше да отрежат, а не беше отрязана. Когато се увери, че не сънува, отпусна се на възглавницата, плувнал в пот, затвори очи и заплака. Сетне потъна в сън.

— Горкият — обади се Тимсън, — той си е мислел, че е на масата да го режат.

— Колко време му трябва, за да дойде на себе си?

— Час-два. Слушай сега, инжекция трябва да му се слага на всеки шест часа, докато отровата не излезе — обясни австралиецът. — Още поне четиридесет и осем часа, да речем. И превръзката да се сменя всеки ден. Ще ръсите и сулфамид, разбира се. Но запомни добре: инжекциите не бива да се спират. И не се чуди, ако почне да повръща. Антитоксинът сигурно ще даде реакция, и то доста силна, първата доза я сложих голяма.