Читать «Цар Плъх» онлайн - страница 196
Джеймс Клавел
Той грабна няколко карти от масата, хвърли ги в лицето на отец Донован и потъна в мрака навън.
— Какво му става на Питър? — разкъса Мак с ужасен глас тишината.
— Господ да му е на помощ! Момчето има гангрена — каза със състрадание отец Донован. — Трябва да му ампутират ръката, иначе ще умре. Червените петна вече са избили над лакътя.
— Какво? — Вкаменен, Ларкин изгледа Мак. После и двамата скочиха да настигнат Питър, но отец Донован ги спря:
— Стойте, нищо не можете да направите.
— По дяволите, сигурно има начин… — замръзна на прага Ларкин. — Горкото момче… А аз си помислих… Ах, горкото момче!
— Сега ни трябва само търпение. И да имаме вяра и да се молим. Може би Царя ще помогне, може би той има начин да помогне. Той е единствената ни надежда — добави уморено отец Донован.
Питър Марлоу влезе в американската барака, олюлявайки се.
— Отивам за парите — промърмори той на Царя.
— Да не си луд? Толкоз народ има наоколо!
— Да вървят по дяволите — сопна се Питър Марлоу. — Искаш ли парите, или не?
— Седни сега. Седни ти казвам! — Царя му даде цигара и го накара да изпие едно кафе. „Колко ниско падам за някакви си мангизи“ — помисли си той с раздразнение. Поговори спокойно с Питър Марлоу, убеди го да запази самообладание, успокои го, че всичко е наред — лекарствата вече да договорени, и след около час Питър Марлоу дойде на себе си и се поотпусна. Но Царя усещаше, че думите не стигат до съзнанието на приятеля му. Питър кимаше от време на време, ала оставаше някъде далеч от него, а щом бе далеч от него, значи бе далеч от всичко.
— Време ли е вече? — прошепна Питър Марлоу, почти заслепен от болка. Чувстваше, че не отиде ли сега, няма да отиде никога.
Царя знаеше, че все още е твърде рано и крайно опасно да го пусне, но му беше ясно, че не може да го задържи повече в бараката. Затова разпрати постове във всички посоки и им заповяда да наблюдават целия район. Макс отговаряше за Грей — той лежеше на нара си. Байрън Джоунс следеше Тимсън, който бе в северния край на лагера до портата и чакаше пратката с лекарствата. Хората му — още един източник на опасност — продължаваха да търсят крадеца под дърво и камък.
Царя и Текс наблюдаваха Питър Марлоу. Той излезе като насън от бараката, прекоси пътеката и се отправи към канавката пред оградата. Като стигна до нея, спря се за миг на ръба, после я прескочи и се заклатушка към телта.
— Сърцето ми се къса, като го гледам! — изохка Текс.
— И на мене — каза Царя.
Обгърнат от пелената на болката и отчаянието, Питър Марлоу напрегна последни сили, за да не сбърка посоката. Молеше се нечий куршум да сложи край на всичко! Не можеше да издържа повече тази агония! Но куршумът не долиташе и той продължаваше да върви напред, зловещо изправен. После залитна, но успя да сграбчи един от теловете и да се задържи на крака. Сетне се наведе, за да се промуши отдолу, но се строполи със стон. Болката го заля с изпепеляващо настървение.
Царя и Текс притичаха, вдигнаха го от земята и го отмъкнаха встрани.
— Какво му става? — попита някой от тъмното.
— Мръднал е нещо — отговори Царя. — Хайде, Текс, дай да го вкараме вътре!