Читать «Цар Плъх» онлайн - страница 197
Джеймс Клавел
Внесоха го в бараката и го сложиха на леглото на Царя. Сетне Текс изтича да освободи постовете и в лагера отново настъпи спокойствие. Само пред вратата остана един човек за охрана.
Питър Марлоу се мяташе на леглото, бълнуваше и стенеше. След известно време дойде на себе си.
— Ох, господи! — въздъхна той и се опита да стане, но тялото му не се подчини.
— Вземи! — Разтревожен, Царя му подаде четири аспирина. — Спокойно, ще се оправиш. — Докато държеше чашата пред устните на Питър Марлоу, ръката му трепереше. „Дявол да го вземе — помисли си той с яд, — ако Тимсън не донесе ония работи още тая вечер, Питър няма да издържи, а не издържи ли, как ще взема мангизите, не знам. Дяволска работа!“
Когато най-сетне Тимсън пристигна, нервите на Царя бяха изопнати до скъсване.
— Здрасти, друже.
Тимсън също бе изтощен от напрежение. Цяла вечер беше стоял да пази до портала, докато най-добрият му приятел се промуши през оградата и се вмъкна в кабинета на японския лекар. Болницата бе само на петдесетина метра от щаба на Йошима и недалеч от караулното, а това наистина бе прекалено и за най-отчаяния смелчага. Но приятелят му успя да се промъкне незабелязано. Тимсън си знаеше, че за тия работи австралийците равни нямат — кой може да се мери с австралиец, тръгнал за плячка, — но пак се препоти сто пъти, докато го чакаше да се върне здрав и читав.
— Къде ще го настаним? — попита той Царя.
— Тука.
— Добре. Не е зле да сложиш постове.
— Кой ще го лекува?
— Засега аз — с известна погнуса каза Тимсън. — В момента Стивън е зает, та ще ме смени по-нататък.
— На теб ясно ли ти е какво точно трябва да направиш, а?
— Я си мери думите!
Царя кимна на Текс и той сложи вода да се топли. Тимсън разтвори една хирургическа чанта и извади отвътре малък пешкир.
— Ей, никога не съм виждал толкова чисто нещо! — възкликна Текс. — Бяло-бяло, та чак синьо.
Тимсън се изплю, после изми грижливо ръце с нов калъп сапун и сложи спринцовката и пинцетите да се изварят. Сетне се наведе над Питър Марлоу и го потупа леко по бузата.
— Хей, друже!
— Да — едва чуто отвърна Питър Марлоу.
— Сега ще поизчистя малко раната, ясно?
— Какво? — опита да се съсредоточи Питър Марлоу.
— Ще ти сложа антитоксин.
— Трябва… да ида в болницата! Време е вече… Режете, казвам ви… — несвързано промълви Питър Марлоу и пак изгуби съзнание.
— Още по-добре — рече Тимсън и когато спринцовката беше готова, инжектира морфин.
— Помагай сега! — безцеремонно се обърна той към Царя. — Бърши тая идиотска пот, да не ми влиза в очите.
Царя послушно взе една кърпа.
Тимсън изчака, докато морфинът подействува, после свали превръзката и оголи раната.
— Божичко! — Плътта около раната бе подпухнала и мораво-зеленикава на цвят. Вече е късно май!
— Ужас! — възкликна Царя. — Нищо чудно, че почти беше превъртял, горкият.
Стиснал зъби, Тимсън внимателно изряза най-гноясалата част от полуразложената кожа, после бръкна по-надълбоко и старателно проми раната. Накрая посипа обилно сулфамид и грижливо превърза ръката. Като свърши, изпъшка и се протегна.