Читать «Цар Плъх» онлайн - страница 194

Питър Марлоу се домъкна някак до леглото си и се отдаде на вледеняващия страх. После дойде вечерята и той отстъпи дажбата си.

— Треска ли имаш? — весело попита Юърт, сит от неочакваната добавка.

— Не.

— Имаш ли нужда от нещо?

— Остави ме на мира, моля те! — каза Питър Марлоу и му обърна гръб.

Скоро след това обаче стана и излезе навън. Съжаляваше, че се бе съгласил да играе бридж с Мак, полковника и отец Донован. „Ама и ти си един глупак — ядосваше се той. — Трябваше да си стоиш в леглото и после направо да отидеш за парите.“ Но знаеше, че не би могъл да лежи в бараката час подир час, докато дойде време да тръгне.

По-добре да се разсее с нещо.

— Здравей, друже!

Лицето на Ларкин се сбръчка в усмивка, но Питър Марлоу сякаш не я забеляза и седна навъсен на прага. Мак изгледа Ларкин, а той едва забележимо сви рамене.

— Е, какво, Питър, новините стават все по-добри, а? — опита се да поразведри духовете Мак. — Скоро ще се измъкнем оттук.

— Не остана вече! — подкрепи го Ларкин.

— Няма какво да се самозаблуждавате — троснато отвърна Питър Марлоу. — Никога няма да се измъкнем от Чанги!

Не искаше да е груб, но не можа да се сдържи. Усети, че обиди Мак и Ларкин, но нямаше сили да се извинява. Мисълта за десетсантиметровия чукан не му излизаше от главата. Леден хлад сграбчи сърцето му и го прободе в слабините. Как би могъл да му помогне Царя? Как? „Не се залъгвай, Питър. Ако това се бе случило с него, какво можех да направя аз, колкото и добър приятел да ми е? Нищо! И той, какво може да направи той… преди да е станало късно? Нищо, абсолютно нищо. Примири се с тази мисъл, Питър — или ще ти отрежат ръката, или ще умреш. А щом въпросът стои така, не можеш да се оставиш да умреш. Щом си се родил веднъж, длъжен си да оцелееш. На всяка цена! Така е, хич не се залъгвай. Царя нищо не може да направи, нищо! Изобщо не трябваше да го намесваш. Това си е твоя грижа, не негова. Просто вземи парите, дай му ги и после хайде на масата в лечебницата да ти отрежат ръката.“ И така, тримата — той, Мак и Ларкин, седяха в задушната нощ, без да продумат. После дойде отец Донован и те го накараха да хапне малко ориз с блачанг. Настояха да го изяде пред тях, защото в противен случай щеше да го даде на някого, както си му беше обичаят.

— Много се грижите за мен — каза с благодарност Донован и добави закачливо: — Сега, ако осъзнаете заблудата си и влезете в правата вяра, моята вечер няма да е отишла напразно.

Всички се засмяха. Всички без Питър Марлоу.

— Какво ти става, Питър? — попита засегнат Ларкин. — Клечиш като посрано псе цяла вечер.

— Е, на човек не може все да му е весело — побърза да запълни настръхналата тишина Донован. — Ама какви новини, а?

Само Питър Марлоу оставаше извън приятелската атмосфера, изпълнила малката стая. Съзнаваше, че разваля настроението им, но не можеше да направи нищо, абсолютно нищо.