Читать «Тъгата на сукубата» онлайн - страница 41

Погледнах със страхопочитание към лаптопа, сякаш беше божествен златен идол от стари времена, способен да прави чудеса. Да предизвика дъжд. Да нахрани масите. Загубих дар слово. Това, че следващият шедьовър се създаваше точно пред мен, че можеше да съм казала нещо, което да му повлияе, бе твърде много, за да мога да го понеса. Мъчително преглътнах и откъснах очите си от него, налагайки си да се успокоя. В крайна сметка, новото произведение няма да ме развълнува толкова, след като все още не бях приключила със сегашното.

— О! Книга за Къди и О’Нийл. Това наистина е…

— Виж, наистина съм зает. Сега трябва да се концентрирам. Съжалявам.

При тези думи замръзнах:

— Какво?

Да не би да ме отпращаше?

— Може ли да поговорим по-късно?

Отпращаше ме. И то, без дори да ме погледне. Бузите ми пламнаха.

— А книгата ми? — нахално изтърсих аз.

— А?

— „Договорът Глазгоу“. Подписа ли я?

— А, това.

— Какво означава „това“?

— Ще ти изпратя имейл.

— Ще ми изпратиш… Не си ми донесъл книгата?

Сет поклати глава и продължи да работи.

— Добре. — Това с имейла не ми стана ясно, но нямах намерение да си пилея времето, като си прося внимание, — ще се видим по-късно. Кажи ми, ако имаш нужда от нещо.

Гласът ми беше твърд и студен, но се съмнявам той да го забеляза. Опитах се да не беснея, докато слизах надолу. Как можеше да се държи така? Особено след като вчера го бях развела наоколо. Известен писател или не, той нямаше право да се държи като идиот с мен. Почувствах се унижена.

Унижена от какво? Защото си била пренебрегната? — укори ме един разумен глас вътре в мен. — Съвсем не е като да ти е направил сцена. Просто беше зает. В крайна сметка, ти си тази, която се оплаква, че той не пише достатъчно бързо.

Пренебрегнах гласа и се върнах към работата си, все още чувствайки се много ядосана. Служебните задължения обаче не ми позволиха дълго да страдам заради нараненото си его, тъй като до следобеда бях заета на партера да замествам липсващия персонал. Следващия път, когато имах възможност да се върна в офиса си, беше само за да грабна дамската си чанта, защото смяната ми беше приключила. Канех се да тръгвам, когато забелязах, че имам имейл от Сет. Приближих се до компютъра и зачетох.

Джорджина,

Обръщала ли си някога внимание на служителите от агенциите за недвижими имоти — как се обличат, какви коли карат? Както се казва, истината е по-странна от измислицата. Снощи изразих пред брат си интереса си да се заселя в Университетския квартал и той се обади на една своя приятелка, агент на недвижими имоти. Тя пристигна точно за две минути, което смятам за немалко постижение, тъй като офисът й се намира в западен Сиатъл. Кара ягуар, чиято блестяща белота може да съперничи единствено на ослепителната й усмивка тип Мис Америка. Докато непрестанно редеше излияния колко хубаво било, че съм тук, тя затърси в компютъра подходящи жилища, натискайки клавишите с нокти, които бяха толкова дълги, че можеш да прободеш с тях малко дете. (Виждаш ли? Спомних си колко харесваш думата „пробождам“.)

Всеки път, когато намереше някое подходящо, тя наистина се въодушевяваше: „Да, да. О, да! Това е! Това е! Да! Да!“ Признавам, че когато най-накрая тя свърши, се почувствах употребен и изтощен и имах чувството, че трябва да оставя пари на възглавницата или нещо такова. Като оставим настрана нейното театралничене, накрая намерихме хубав апартамент недалеч от кампуса, при това съвсем нов. Скъп е, както предсказа, но е точно това, което искам. Двамата с Мисти — да, така се казва тя, — ще отидем да го огледаме тази вечер. Изпитвам страх от реакцията й, ако се съглася за това жилище. Без съмнение мисълта за комисионата ще я доведе до многобройни оргазми. (А пък аз винаги съм смятал, че причината жените да не могат да постигнат истинско задоволяване, е мисионерската поза.)

Както и да е, просто искам да те държа в течение, тъй като си първата, която ми показа Университетския квартал. Съжалявам, че нямахме възможност да поговорим по-рано; бих искал да ми препоръчаш някои ресторанти там. Все още не познавам добре района, а брат ми и снаха ми са така погълнати от живота си в предградието, че не могат да ми препоръчат никакви ресторанти, в които не се сервират детски менюта.

Е, май трябва да се върна към писането, за да мога да си позволя споменатия дом. Къди и О’Нийл са нетърпеливи господари… е, нетърпеливи господар и господарка, както ти самата видя по-рано. Като заговорихме за това, не съм забравил за екземпляра ти на „Договорът Глазгоу“. Снощи имах намерение да напиша нещо що-годе оригинално след хубавия ни ден заедно, но бях въвлечен в епопеята с недвижимите имоти. Моите извинения. Скоро ще ти върна книгата.

Довиждане:

Сет