Читать «Тъгата на сукубата» онлайн - страница 38

— Е, ако искаше да избегнеш „това“, снощи не биваше да ме подмамваш. Сега е прекалено късно. Спести си продължителната болка на дългото отлагане и приключи бързо. Нещо като отстраняване на лепенка.

— Ау, кой казва, че по света вече няма романтика? — въпреки сарказма си, намирах леките остроумия на Роман за освежителна промяна след тягостната атмосфера със Сет.

— И така? Да разбирам ли, че най-после отстъпваш? Досега наистина водеше достойна за уважение битка, за да се измъкнеш.

— Не зная. Ти дойде в дома ми. Явно, че не съм се измъкнала.

Когато той замлъкна в очакване, усмивката ми помръкна.

Въздъхнах, погледнах го и се опитах да отгатна мотивите му.

— Роман, изглеждаш добро момче и всичко…

Той простена:

— Не. Не се дръж така с мен. Не е добър знак, когато някоя жена ти каже, че си „добро момче“. Означава, че е на път да те зареже.

Поклатих глава:

— Точно сега не съм заинтересована от сериозна връзка, с когото и да е, това е всичко.

— Уха, сериозна връзка? По-кротко, сестричке. Не ти предлагам да се омъжиш за мен, или нещо подобно. Искам просто понякога да излизаме, може би да гледаме някой филм, да вечеряме заедно, да пийнем по нещо, и толкова. Ще бъда щастлив, ако в края на вечерта има целувка. По дяволите, ако и това те плаши, просто ще си стиснем ръцете.

Облегнах глава на стената и за момент останахме така, всеки преценявайки другия. Знаех, че е напълно възможно мъжете и жените да излизат на среща, без това автоматично да води до секс, но моите срещи обикновено не протичаха така. Инстинктите ми ме караха да искам секс и докато гледах Роман осъзнах, че това желание може би нямаше нищо общо с хранителните нужди на една сукуба. Харесвах начина, по който изглежда; начина, по който се облича; начина, по който ухае. Особено харесвах и несръчните му опити за ухажване. За жалост не можех да спра разрушителните свойства на сукубата, дори и да исках. Те щяха да се проявят от само себе си, а с Роман — вероятно още по-силно. Дори целувката, за която той се шегуваше, щеше да изсмуче част от живота му.

— Не зная нищо за теб — казах накрая, тъй като осъзнах, че бях мълчала прекалено дълго.

— Какво искаш да знаеш? — усмихна се той.

— Не знам… Какво ти харесва да правиш? Имаш ли някаква работа? Сигурно разполагаш с много свободно време, щом можеш непрекъснато да висиш покрай мен.

— Непрекъснато? Пак ставаш мнителна, но — да, работя. Водя часове по езикознание в колежа. Когато съм там не успявам с всичко, поради което отделям от личното си време за оценяване и други подобни.

— Добре. Как е фамилията ти?

— Смит.

— Не може да бъде.

— Може.

— Въобще не подхожда на херцог Роман. — Опитах се да измисля друга подходяща тема, за да го проуча. — Откога живееш в Сиатъл?

— От няколко години.

— Хобита?

— Имам няколко. — Той спря и наклони глава на една страна, когато не чу повече въпроси. — Нещо друго? Може би трябва да изровя записките си от колежа? А пълна автобиография и акт за раждане?

Махнах с ръка в знак на отказ.

— Нямам нужда от такава незначителна информация. Искам да науча важните неща.