Читать «Тъгата на сукубата» онлайн - страница 27

— Само вдигат пушилка? — невярващо запита Коди. — Дори и след случилото се с Дуейн? Не си ли поне малко разтревожен, че този човек може да преследва и теб? Нас?

— Не — отвърна Питър. — Не съм.

Споделях объркването на Коди:

— Защо?

— Защото който и да е, този човек е пълен аматьор. — Питър погледна към мен и Хю. — Какво каза Джером за смъртта на Дуейн?

Реших, че аз самата също се нуждая от питие, прерових кухненския си шкаф и си направих водка гимлет.

— Искаше да знае дали съм го извършила аз.

Питър направи пренебрежителен жест:

— Не, какво каза за това как е умрял?

Хю се намръщи, явно опитвайки се да свърже логически фактите:

— Казал е, че Дуейн е намерен мъртъв, прободен с кол в сърцето.

— Именно. Сега разбра ли?

Питър ни изгледа с очакване. Объркани, всички отвърнахме на погледа му.

— Не вдявам — казах накрая аз.

Питър въздъхна — отново изглеждаше тотално изнервен:

— Ако си смъртен, надарен с полубожествената способност да убиваш вампири, няма никакво значение шибаният начин, по който го правиш. Можеш да използваш пушка, нож, свещник или каквото и да е. Колът в сърцето е просто мит. Ако обикновен смъртен прободе вампир, няма да постигне нищо; най-много истински да го ядоса. Разчува се за това само когато го направи ловец на вампири и така то добива свръхестествен ореол, нещо като онова с яйцата по време на равноденствие.

— Какво? — Хю изглеждаше тотално изгубен.

Потърках очи:

— Разбрах за какво говори. Има един градски мит, че яйцата могат да стоят прави по време на равноденствие. Понякога се получава, понякога — не, но истината е, че резултатът е един и същ през цялата година. Хората обаче се опитват да го правят само по време на равноденствието, така че всички го забелязват само тогава. — Погледнах Питър: — Според теб един ловец на вампири може да убие някой вампир, по какъвто и да е начин, но колът привлича вниманието и поради това е смятан за общоприетия метод за… отмяна на безсмъртието.

— Само в умовете на хората — поправи ме той. — В действителност си е направо трън в задника да пробождаш някого с кол. Къде по-лесно е да го застреляш.

— Значи ти мислиш, че този ловец е аматьор, защото… — подхвана Коди и млъкна, явно не беше съвсем убеден от аналогията с яйцето.

— Защото всеки разбиращ от занаята си ловец на вампири знае това и не би използвал кол. Този човек е абсолютен новак.

— Първо — посъветвах аз Питър, — не казвай „разбиращ от занаята си“. Изразът вече не се употребява и звучи старомодно. Второ, може би този ловец просто иска да изпробва изпитан метод или нещо подобно. Дори и да е новак, има ли значение, след като се е справил с Дуейн?

Питър вдигна рамене:

— Дуейн беше арогантен задник. Вампирите могат да усещат, когато наблизо има ловец. Като прибавим и липсата на опит на онзи, Дуейн никога не би трябвало да бъде очистен. Беше глупав.

Понечих да възразя. Щях да съм сред първите, съгласили се, че Дуейн е арогантен задник, но съвсем не беше глупав. Безсмъртните като нас не можеха да живеят толкова дълго и да станат свидетели на толкова много неща, без да се сдобият с основни знания и улично тарикатство. Ние, тъй да се каже, пораствахме бързо. Сред разсъжденията ми напираше друг въпрос: