Читать «Тъгата на сукубата» онлайн - страница 140

— Извънземните или нефилимите? — пошегувах се в опит да поддържам непринуден разговора, макар да беше ясно, че има предвид нефилимите.

Вече знаех, че съществуват, но се радвах да го чуя да потвърди с такава готовност. Със сигурност щеше да бъде много по-уклончив, ако искаше да прикрие, че е съюзник на нефилима.

— Всъщност и двата вида, стига да си прекарал повечко време на предишното ми работно място.

Засмях се с глас при спомена как в „Кристъл Старц“ пробутваха книгите, посветени на общуването със същества от далечния космос.

— Бях забравила за това. Знаеш ли, напоследък имах няколко спречквания с някогашната ти шефка.

Погледът на Ерик се изостри:

— Така ли? Какво стана?

— Нищо особено. Предполагам, просто професионални различия. Откраднах от нея някои от бившите ти колежки — Тами и Джанис. Хелена не беше особено щастлива.

— Не, не е била. Предприе ли нещо?

— Дойде в книжарницата и вдигна доста шум, отправи ми някои съдбовни и мрачни предсказания. Нищо особено.

— Интересна жена е — отбеляза той.

— Малко е да се каже.

Осъзнах, че се бяхме отклонили от темата и почти очаквах Картър да ме скастри, но той не го направи.

— Знаеш ли някакъв начин да бъде открит нефилим? Да се предскаже къде ще бъде следващия път?

Ерик ми отправи странен поглед и не ми отговори веднага. Почувствах как стомахът ми леко се сви. Може би знаеше повече за нашия нефилим. Надявах се да не е така.

— Не — отвърна накрая. — Идентифицирането на безсмъртните не е толкова лесно.

— Но е възможно.

— Да, разбира се, но някои са по-добри в прикриването на присъствието си в сравнение с други. Особено нефилимите — те имат причина да стоят скрити, защото постоянно ги преследват.

— Дори и когато не създават неприятности? — изненадах се. Нито Картър, нито Джером бяха споменали нещо подобно.

— Дори и тогава.

— Това е много тъжно.

Спомних си отметката в книгата на Харингтън, с която се напомняше, че нефилимите са отхвърлени и от ада, и от рая. Може би в такъв случай аз също щях да бъда ядосана; щях да причинявам неприятности, за да покажа и на двете страни, че не съм съгласна с политиката им.

Ерик едва ли можеше да ми съобщи нещо повече за нефилима и нашият разговор се отклоняваше все повече и повече. За моя изненада бе изтекъл около час, въпреки че очаквах досега Картър да ме е спрял. Накрая се извиних на Ерик и му казах, че трябва да тръгвам. Както обикновено купих малко чай, а старецът както винаги, настоя да го посетя отново.

Щом стигнах до вратата, той колебливо ме повика:

— Госпожице Кинкейд, относно нефилимите…

Почувствах как кожата ми настръхва. Той наистина знаеше нещо за това. Проклятие.

— Не забравяйте, че са безсмъртни и са тук от много време, но за разлика от другите безсмъртни те просто нямат непосредствени или божествени задачи, за които да се грижат. Мнозина се опитват просто да водят обикновен и смислен живот.

На излизане обмислях това странно късче информация, представяйки си как някой нефилим всеки ден отива на работа. Беше ми трудно да го съпоставя с ужасните картини, които досега ми се бяха натрапвали.