Читать «Тъгата на сукубата» онлайн - страница 138

Той наистина е сладък — отбеляза една сутрин Картър, след като бях оставила Сет, за да поема работата на бюрото за информация. — Не разбирам защо прекарваш толкова време в блянове за другия, когато имаш до себе си някой като този.

Нещата не опират просто до това дали Сет е сладък или не — озъбих му се, все още чувствайки се малко странно заради телепатичната комуникация, която използваха висшите безсмъртни. — А и въобще не търся друг. Освен това ти дори не познаваш Роман. Как можеш да го обсъждаш?

Зная, че и ти не го познаваш от много време, така че какво толкова наистина би могло да се случи между вас?

Всичко. Той наистина, беше забавен. И умен. И изглеждаше много добре.

Смятам, че връзките трябва да се изграждат. Затова все още залагам на Сет.

Махай се. Трябва да работя.

Ангели. Какво ли разбират?

Докато вървяхме от книжарницата към къщи след четвъртия ми работен ден с Картър, той ме попита:

— Искаш ли да отидем да видим Ерик?

Намръщих се, докато мислех. Днес бях работила първа смяна, а довечера трябваше да отида отново заради последния урок на персонала по танци. Дотогава имаше два часа и си бях представяла, че ще продължим с новоусвоения си навик да гледаме филми заедно.

— Какво си наумил? — попитах, щом се оказахме на сигурно място в моя апартамент.

Картър се материализира пред мен.

— Искам да видя какво става. От известно време нефилимът сякаш е потънал вдън земя. Няма бележки. Няма нападения. Все пак знаем, че е наоколо, тъй като прихванах няколко леки проблясъка. Защо? Каква игра играе?

Извадих от хладилника си кутийка „Маунтин Дю“ и седнах на едно високо столче.

— Все още не си изключил Ерик като доносник.

— Не, не съм. Както казах по-рано, не искам да се окаже Ерик, но той вероятно е най-големият смъртен източник на информация за безсмъртните наоколо.

— И — мрачно заключих аз, — ако общува с нефилима, би могъл да знае нещо за плановете му. Какво смяташ да правиш? Да го „поразтърсиш“ за информация? Защото в този случай не искам да присъствам.

— Не работя по този начин. Мога да разбера кога хората лъжат, но не съм добър в… как да кажа, в измъкването на информация от тях. Както ти наскоро отбеляза, не съм достатъчно чаровен. Ти обаче се открояваш с чара си.

Не ми харесваше накъде бие.

— Какво искаш да направя?

— Нищо повече от обикновеното, обещавам. Само поговори с него. Сякаш искаш да продължиш последния ви разговор. Ако можеш, загатни за нефилима и наблюдавай какво става. Ерик те харесва.

— А ти какво ще правиш?

— Просто ще бъда там, невидим.

— Ще разполагаме със съвсем малко време, защото ще трябва да се върнем за урока по танци.

— Не е вярно. Ще те телепортирам.

— Ох! — През годините висши безсмъртни няколко пъти ме бяха транспортирали. Не беше приятно преживяване.

— Хайде! — настоя, той, долавяйки нежеланието ми. — Не искаш ли тази история е нефилима най-после да приключи?