Читать «Нифрон се въздига» онлайн - страница 4

Скоро бяха подредили по масата най-хубавата храна, която можеха да приготвят за толкова кратко време. Кноб, пекарят и Лийф, касапинът, спореха чии блага да бъдат на централно място.

- Кора - каза Ибис, - сложи красивия си чийзкейк в средата.

Това докара усмивка и изчервяване на отговарящата за млечните продукти прислужница - и свъсени погледи от страна на Лийф и Кноб.

Като мияч на чинии, Амилия нямаше какво да помага повече и се върна към работата си. Едйт разговаряше възбудено в ъгъла близо до купчината дъбови бъчонки с наливана и виночерпеца. Всички слуги оправяха униформи и прокарваха пръсти през косите си. Нипър все още метеше, когато дамата се завърна. Още веднъж всички застинаха и гледаха как тя води младо момиче за китката.

- Седни - нареди лейди Констанс отсечено.

Всички гледаха отвъд двете жени, опитвайки се да зърнат божествената царица.

Двама прилежно бронирани пазачи се появиха и заеха позиции от двете страни на масата. Но никой друг не се появи.

Къде е императрицата?

- Модина, казах да седнеш - повтори лейди Констанс.

Амилия бе шокирана.

Модина? Това безпризорно хлапенце е императрицата?

Момичето не показа да е чуло дамата и стоеше отпуснато с безизразно лице. Беше много млада, крехка и деликатна. Някога може и да е била красива, но сега представляваше отблъскваща гледка. Лицето й беше бяло като кост, кожата тънка и опъната, разкриваща с подробности контурите на черепа. Занемарената руса коса падаше пред лицето. Носеше само тънка бяла риза, която допринасяше за призрачния вид.

Лейди Констанс въздъхна и принудително настани момичето на един от столовете на лекарската маса. Момичето се остави да я движат като кукла. Не каза нищо, а очите й се взираха безизразно.

- Постави салфетка в скута си така - лейди Констанс внимателно разгъна и положи ленената кърпа с ловки движения.

Тя зачака, гледайки императрицата, която от своя страна стоеше без признаци на съзнание.

- Като императрица, никога няма да си сипваш сама - продължи дамата. -Ще изчакаш слугите да напълнят чинията ти - тя се огледа с раздразнение в погледа, докато последният не попадна върху Амилия.

- Ти, ела тук - заповяда. - Сервирай на Нейно Високопреосвещенство.

Амилия пусна четката в умивалника и като обърса ръце в дрехата си, се втурна напред. Нямаше опит в сервирането, но не каза нищо. Вместо това се опита да си припомни как бе гледала Лийф да реже месо. Вземайки щипците и ножа, започна да имитира движенията му. Лийф го правеше да изглежда елементарно, но пръстите на Амилия я предадоха и тя съумя да насипе в чинията само няколко къса агнешко.

- Хляб - лейди Констанс изрече думата като изплющяване на бич и Амилия едва не се поряза, докато се бореше с дългия самун.

- Сега яж.

За секунда Амилия помисли, че това е поредна предназначена за нея заповед и се пресегна. Усети се и застана неподвижна, неуверена дали е свободна да се в^лрне към чиниите си.

- Казах да ядеш - секретарката пронизваше момичето с поглед. То продължаваше да се взира в стената.