Читать «Нифрон се въздига» онлайн - страница 5

- Яж, мътните да те вземат! - изрева лейди Констанс, при което всички в кухнята подскочиха, включително Едит Мон и Ибис Тинли.

Тя стовари юмрука си върху масата, при което чашите се събориха, а ножовете тропнаха в чините със звън.

-Яж!

Лейди Констанс повтори думите си и зашлеви момичето през лицето.

Черепът се олюля от удара и спря по инерция. Момичето не потрепна. Продължаваше да се взира безучастно в нова стена - заради променилия Стойката на главата й шамар.

Вбесена, имперската секретарка се надигна, събаряйки стола си. Взе едно от парчетата месо и се опита насила да го вкара в устата на момичето.

- Какво става тук?

Лейди Констанс замръзна при звука на този глас. Стар белокос човек пристъпи в миялната. Елегантната му пурпурна роба, съчетана с изящно черно наметало, определено не принадлежаха на горещата, хаотична кухня. Амилия моментално разпозна регент Салдур.

- Какво в името на... - започна Салдур, докато се приближаваше до масата. Погледна момичето, сетне персонала и накрая спря поглед на лейди Констанс, която бе изпуснала месото.

- Какво си си мислила... да я доведеш тук?

- Аз... аз си помислих, че ако..

Салдур вдигна ръка, с което прекрати думите й, сетне бавно я сви в юмрук. Стисна зъби и си пое рязко дъх през заострения си нос. Още веднъж спря поглед върху момичето.

- Погледни я. Трябваше да я обучиш и възпиташ. Тя изглежда по-зле от когато и да било!

- Аз... опитах, но... ¹

- Млъкни! - изстреля регентът, все още стиснал пестник. Никой в кухнята не помръдваше. Единствените звуци бяха предоставе

ни от пропукването на огъня и бульонно бълбукане.

- Ако това е резултатът на професионалиста, да бяхме наели лаик. Той със сигурност не би се справил по-зле - регентът посочи към Амилия. - Ти! Поздравления, вече си имперска секретарка на императрицата.

Насочвайки вниманието си обратно към лейди Констанс, каза:

- Що се отнася до теб, полезността ти се изчерпа. Отведете я, пазачи. Амилия видя дамата да се потриса. Безупречната й стойка се изпари, тя се сви и отстъпи назад, едва не падайки върху преобърнатия стол.

- Не! Моля ви, не! - изпищя, докато един от пазачите я сграбчваше за ръката и я повеждаше към задната врата.

Друг пазач хвана свободната й ръка. Тя се замята като обезумяла и сипеше молби, докато я извличаха.

Амилия бе застинала, все още държейки щипците за месо и ножа, опитвайки да си припомни как да диша. Щом молбите на лейди Констанс заглъхнаха, регент Салдур се обърна към нея, лицето му се наля с кръв, зъбите проблеснаха иззад тънките устни.

- Не ме проваляй - процеди той и наметалото му прошумоля обратно по стълбите.

Амилия отново спря погледа си на момичето, все така взиращо се в стената. Един войник придружи двете момичета до стаята на Модина; тогава стана ясно защо никой не бе съзирал императрицата. Амилия очакваше да бъдат отведени в източната кула, където се помещаваха кабинетите на регентите и кралските покои. За нейна огромна изненада, стражникът не напусна отсека на слугите, отправяйки се към вито стълбище от другата страна на миялната. Камериерките го използваха, за да обслужват Стаите на горните етажи. Воинската гордост очевидно не позволяваше на пазача да ги копира, защото той се отправи надолу.