Читать «Нифрон се въздига» онлайн - страница 2

- Добро момиче. Ще отбележа чинията у тефтера. А сега за наказание...

Тя пусна косата на Амилия и изтръгна четката за почистване от ръката й,

преценявайки съобразността на предмета. Обикновено използваше колан; с четката щеше да боли повече. Щеше да я завлече в пералнята, където готвачът нямаше да види. Главният готвач изпитваше симпатии към Амилия и макар Едит да имаше пълното право да дисциплинира момичетата си, Ибис не търпеше това в кухнята си. Амилия зачака дебела ръка да я сграбчи за китката, но наместо това Едит я погали по главата.

- Такава дълга коса - каза най-сетне. - Таз коса се пречка, нали тъй? Прави те да се мислиш за мноу велика? Е, зная аз как да реша и двата

проблема. Много ще си красива когато...

Кухнята утихна. Кора, която с енергични тласъци избиваше маслото в гюма, застина насред движение.

Готвачите спряха да режат и дори Нипър, който подреждаше дърва близо до фурните, замръзна. Амилия проследи погледите им до стълбите.

Обвита в бяло кадифе и сатен аристократка се плъзна по стълбите и пристъпи сред вонящите пари на миялната.

Пронизващи очи и тънки като бръснач устни разсичаха напудреното лице. Жената бе висока и за разлика от прегърбената Амилия стоеше изправена и горда. Незабавно отиде до малката маса по протежение на стената, където пекарят приготвяше хляб.

- Почистете тук - нареди тя с мах, без да се обръща към някого. Пекарят незабавно прибра инструментите и тестото в престилката си и се втурна. -Изтъркайте го - настоя дамата.

Амилия усети четката натикана обратно в ръката й - и блъсване, накарало я да пристъпи напред с олюляване. Без да поглежда нагоре, тя веднага пристъпи към работа, завихряйки разпиляното брашно. До нея незабавно изникна Нипър с кофа, а Велла се появи с кърпа. Заедно почистиха, докато жената ги гледаше с презрение.

- Два стола - излая дамата и Нипър отърча да ги донесе.

Без да е убедена какво да прави след това, Амилия с капеща четка в ръка стоеше мирно и наблюдаваше дамата. Когато благородницата я свари да се взира, Амилия бързо сведе поглед, където движение привлече погледа й. Малко сиво мишле застина под лекарската маса, опитвайки се да се скрие в сенките.

Възползвайки се от възможност, то задигна късче хляб и потъна през малка цепнатина.

- Какво мизерно същество - чу дамата да казва. Амилия си помисли, че тя говори за мишката, докато не чу и додаденото: - Правиш локва от мръсотия на пода. Махай се.

Преди да се върне на своя умивалник, Амилия направи жалък опит за реверанс. Жената избълва поредица заповеди, всяка от които изречена с перфектна дикция. Велла, Кора и дори Едит започнаха да приготвят масата, като че ли е за кралски банкет.

Велла разпъна бяла покривка, а Едит започна да поставя сребърни прибори, само за да бъде изгонена от жената, която внимателно ги подреди сама. Скоро масата бе елегантно сложена за двама, приютила многобройни бокали и ленени салфетки.

Амилия не можеше да си представи кой би вечерял тук. Никой не би наредил маса за прислугата, а защо благородник ще се храни в кухнята?