Читать «Нифрон се въздига» онлайн - страница 3

- Каква е цялата тази врява? - Амилия чу познатия дълбок глас на Ибис Тинли. Старият корабен готвач бе едър мъж с широки гърди, светлосини очи и тънка брада, следваща линиите на брадичката му. Бе се срещал с фермерите тази сутрин, но все още носеше неизменната си престилка. Омазаната с мазнина одежда бе неговата униформа, макрираща ранга му. Влетя в кухнята като мечка, открила бъркотия в бърлогата си. Когато видя дамата, спря.

- Аз съм лейди Констанс - уведоми го аристократката. - Скоро ще доведа императрица Модина тук. Ако ти си готвачът, то приготви храна - дамата поспря за миг, за да огледа критично масата. Промени позицията на някои елементи, сетне се връцна и излезе.

- Лийф, срежи печеното агне - извика Ибис. - Кора, донеси сирене. Велла, донеси хляб. Нипър, подреди дървата!

- Императрицата! - възкликна Кора, докато тичаше към килера.

- Какво прави тя тук? - запита Лийф. В гласа му се долавяше гняв, като че недолюбван, незначителен роднина се канеше да се отбие, а той самият бе господарят на имението.

Амилия бе чувала за императрицата, но никога не я беше виждала - дори не и отдалеч. Малцина бяха. Тя бе коронована на затворена церемония преди повече от половин година по време на Зимния фестивал и пристигането й в Акуеста бе променило всичко.

Крал Етелред вече не носеше короната си и към него се обръщаха с „Регенте“, вместо с „Ваше Величество“. Все още управляваше замъка, само дето вече се наричаше имперски дворец. Всички промени идваха от оня другия, регент Салдур. Родом от Меленгар, бившият епископ бе променил местожителството си и бе наредил строители да работят денонощно над новата тронна зала. Салдур също бе обявил и нови правила за прислугата.

Персоналът в двореца вече не можеше да напуска границите му без някой от новите пазачи за придружител. Всички изпращани писма биваха преглеждани. Последната заповед не представляваше проблем, тъй като единици можеха да четат и пишат. Но затрудненото излизане извън двореца отегчаваше всички.

Мнозина със семейства в града или близките ферми напуснаха, защото вече не можеха да се връщат вкъщи вечер.

Тези, които останаха в замъка, никога повече не чуха нищо за тях.

Регент Салдур успешно бе изолирал двореца от външния свят, но вътре се вихреха слухове и клюки. Из закътаните коридори се носеха мненията, че да обръщаш внимание на случващото се е също толкова нездравословно, колкото и да се опиташ да се измъкнеш.

Фактът, че никой не бе виждал императрицата, породи цял паралелен куп спекулации. Всеки знаеше, че тя бе наследник на легендарния император Новрон и съответно дете на бог Марибор. Това бе неоспоримо доказано, когато единствено тя бе съумяла да убие звяра, сразил дузини от най-добрите рицари на Елан. Простият й произход - фермерка от малко селце - потвърждаваше, че в очите на Марибор всички са равни. Слуховете заключиха, че тя се е издигнала до състоянието на духовно същество и само регентите и личната й секретарка се докосваха до божественото присъствие.

Това трябва да бъде онази аристократка, помисли си Амилия. Дамата с вкисналото лице и перфектното произношение беше имперската секретарка.