Читать «Нифрон се въздига» онлайн - страница 156
Майкъл Дж. Съливан
- Обични мои поданици - тя заговори със силен, ясен, почти мелодичен глас, който Амилия не бе чувала при тренировките. - Прекрасно е най-сетне да ви срещна.
Тълпата отново избухна, този път дори още по-силно от преди. Модина им позволи да щуреят цяла минута, сетне отново ги усмири.
- Както някои от вас знаят, не се чувствах добре. Битката с Напаст Ръфъсова ме отслаби, ала с помощта на моята имперска секретарка, лейди Амилия от Тарин дол, вече съм много по-добре.
Амилия застина при чуването на името си. Това не беше част от речта.
- Дължа на Амилия неизмерима благодарност за всичките усилия, които тя положи за мен. Само благодарение на нейната мъдрост и доброта съм пред вас.
Амилия затвори очи и потръпна.
- Макар да се чувствам по-добре, все още се изморявам лесно и трябва да пазя силите си за подсигуряването на нашата безопасност срещу нашественици, обилна реколта и възвръщането към нявгашната слава и просперитет на Новронската империя.
Царствено махна с ръка и елегантно напусна балкона.
Тълпата за пореден път заликува. Овациите продължиха дълго след като Модина бе влязла.
- Заклевам се, че не съм й казала да произнесе това - рече Амилия.
- Тъй като императрицата те нарече своя приятелка и обяви за героиня, ти стана доста известна - отвърна Салдур. - Това те прави почти невъзможна за замяна... почти. Но не се притеснявай - продължи замислено той. - След такова великолепно представление бих бил глупак да не те възхвалявам. За пореден път съм впечатлен. Не очаквах това от теб. Определено си доста умна, но вече би трябвало да съм разбрал това. Ще трябва да го запомня. Добра работа, мила. Наистина добра работа.
- Да, отлично! - рече другият регент. - Вече можем да загърбим фиаското с коронацията. Не бих казал, че одобрявам себепрославянето ти, Амилия, ала виждайки какво си направила с нея, не мога да не ти отдам заслуженото. Всъщност дори трябва да я възнаградим за добре свършената работа, Саули.
- Наистина - рече Салдур. - Трябва да помислим над това. Ела, Ланис, банкетът ни очаква.
Двамата излязоха, говорейки за церемонията.
Амилия отиде до императрицата, пое ръката й и я отведе в стаята й.
- Някой ден ще ме довършиш - каза й секретарката.
ГЛАВА 16
Ейдриън седеше в дъжда. Тежки вериги приковаваха глезените и китките му към масивен железен кол, забит в земята. Цял ден и през нощта чака в калта, наблюдавайки ленивите движения на националистката армия. И в решаването на съдбата му бяха тъй пипкави, както в атаката си. Преминаваха коне, разливаха чорба, мъже ръмжаха против калта и дъжда. Настъпи нощ и го обзе съжаление.
Трябваше да избяга, дори и ако се бе наложило да пролее кръв. Можеше да спаси живота на Ариста, да я предупреди, че националистите нямаше да окажат съдействие; да я откаже от атаката. Сега дори и ако тя успееше, победата щеше да бъде само мимолетна, последвана от бесило или обезглавяване.
