Читать «Нифрон се въздига» онлайн - страница 155

Регент Етелред говори близо час от украсения с ярки драперии балкон. Амилия не чу и думица, ала знаеше, че речта му възхвалява величието и мощта на новата империя и как Марибор отново обединил човечеството. Говореше за военните успехи на север и безкръвното присъединяване на Олбърн и Дънмор. Последва това с новините за очакван излишък от пшеница и ечемик, както и за края на елфическия проблем. Елфите нямало вече да се разхождат свободно. Вместо да бъдат превръщани в безполезни роби, просто щели да изчезнат. Новата Империя събирала елфите из цялата си територия. Какво щяло да стане с тях, той не каза. Тълпите заликуваха одобрително, гласовете им ехтяха.

Амилия стоеше в гардеробната, обгърнала кръста си с ръце. Вече дори не крачеше. Императрицата не изглеждаше притеснена от наближаващия й ред, седейки спокойно както винаги в блестящата си рокля и масивното украшение за глава, напомнящо разперен паун.

Нимбус бе постигнал добра скорост, макар да бе изплашил до смърт един млад паж. Също така за техен късмет церемонията започна с леко закъснение, тъй като в последния миг изникнаха неразбории с точния ред на ораторите. Амилия бе нагласила украшението на главата на Модина минути преди началото на първата реч.

Първо трябваше да говори канцлерът, сетне Етелред и накрая Салдур. С всяка произнесена дума за Амилия ставаше все по-трудно да диша. Най-сетне речта на Етелред приключи и другият регент пристъпи напред. Тълпата утихна, знаейки, че наближава дългоочакваният миг.

- Почти хиляда години отминаха от гибелта на великата Новронска империя - обърна се към множеството Салдур. - Днес сме свидетели на могъществото на Марибор и обещанието му към Новрон родът на последния никога да не загине. Нито предателство, нито изминалото време не ще разруши свещения обет. Позволете ми да разкрия пред вас доказателството за това. Приветствайте заедно с мен някогашната проста фермерска девойка, убийцата на елфическия звяр, Наследничката на Новрон, висшата духовница на нифронската църква, Нейно Сиятелство и Високопреосвещенство императрица Модина Новронска!

Тълпата изригна в овации и аплодисменти. Амилия усещаше вибрациите на гласовете им дори от мястото си. Погледна умоляващо и изпълнена с надежда към Модина. Лицето на императрицата бе спокойно, тя се изправи и грациозно се отправи напред с влачещ се шлейф.

Когато тя пристъпи на балкона - когато хората най-сетне зърнаха лицето й -шумът на тълпата стори невъзможното. Той експлодира. Невъобразимото приветствие бе оглушително, като неспирен гръм, разклатил самите основи на двореца. Амилия се зачуди, дали изобщо ще спре.

Модина със сигурност нямаше да издържи на тази глъчка. Какъв ли ефект щеше да има това на крехкото й самообладание? На Амилия й се щеше Салдур да й беше позволил да използва въжето или да придружи императрицата на балкона. Единствената утеха на Амилия бе мисълта, че най-вероятно Модина бе застинала, стаила ума си в мрачното място, в което тъй дълго бе живяла, мястото, в което се криеше от света.

Амилия се молеше тълпата да утихне. Надяваше се Етелред или Салдур да направят нещо, за да сложат край на рева им, ала и двамата регенти не се помръднаха. Тълпата продължи да реве. Тогава се случи нещо неочаквано. Модина бавно вдигна ръце в лек жест, призоваващ за тишина. Тълпите утихнаха почти моментално. Амилия не можеше да повярва на очите си.