Читать «Нифрон се въздига» онлайн - страница 149

Не, не мога да поема подобен риск.

Насочи ума си към по-практични мисли. Имаха ли достатъчно превръзки? Трябваше да запали огън, за да има въглени за затварянето на рани.

Друго мога ли да сторя ?

Чу тихо потропване и дръпна завивките, тъй като бе облечена само в тънка нощница, дадена й от госпожа Дънлап.

- Да?

- Аз съм - рече Емъри. - Надявам се не ви събудих.

Емъри отвори вратата и застана край леглото, облечен само в панталони и доста широка риза.

- Не можах да заспя, предположих, че и вие будувате.

- Кой би предположил, че очакването да видиш дали ще оживееш или не затруднява съня? - сви рамене тя и се усмихна.

Емъри отвърна на усмивката и се заоглежда как да влезе.

Тя приседна и струпа две възглавници зад себе си.

- Просто се качи на леглото - каза му тя, дръпвайки крака и потупвайки завивките. Той се чувстваше неловко, но прие поканата й и седна на матрака, който потъна от тежестта му.

- Страх ли те е? - попита тя и осъзна със закъснение, че този въпрос не беше от питанията, които една жена трябва да отправя към мъж.

- А вас? - отвърна той, прегръщайки коленете си. Беше бос и пръстите му блестяха на лунната светлина.

- Да - каза Ариста.

- Дори няма да съм на бойното поле, а съм ужасена.

- Ще ме сметнете ли за страхливец, ако призная същото?

- Бих те помислила за глупец в обратния случай.

Той въздъхна и опря глава на коленете си.

- Какво има?

- Ако ви кажа нещо, обещавате ли да го пазите в тайна? - попита той, без да вдига глава.

- Аз съм посланик. С това си изкарвам хляба.

- Никога не съм се бил преди. Никога не съм убивал.

- Подозирам, че така стоят нещата с почти всички, които ще се сражават утре - каза тя, надявайки се той да включи и нея в тази категория. Не можеше да понесе да му разкрие истината. - Не смятам, че повечето от тях дори някога са хващали меч.

- Някои са - той вдигна глава. - Адам се сражава с армията на Етелред срещу Гхазел, по времето, когато лорд Ръфъс се прочу. Ренкин Пул и Форест, сина на търговеца на сребро, също са се били. Затова ги сложих сред водителите. Всички гледат на мен като някакъв герой от войната, а аз не зная дали ще остана и ще се сражавам - или ще побягна като най-долен страхливец. Може да припадна при вида на кръв.

Ариста се протегна и взе ръката му.

- Ако има нещо, в което съм убедена - тя се взря в очите му, - това е, че ще се сражаваш храбро. Наистина не смятам, че би могъл да направиш друго. Просто си такъв. Всички виждат вродената ти храброст и затова ти се възхищават - както и аз.

Емъри сведе глава.

- Благодаря ви, това беше много мило.

- Не бях мила, а честна - внезапно притеснила се, тя пусна ръката му и попита: - как е гърбът ти?