Читать «Нифрон се въздига» онлайн - страница 147

- Аз ще поведа хората към оръжейната - обяви Емъри. - Оцелея ли, ще заема място при площада в слабата част на линията.

Всички кимнаха мрачно.

По-нататъшният план на Ейдриън изискваше мъжете да се подредят в две прави линии - една пред друга - пред оръжейната, умишлено оставяйки слабо място. Професионалните войници щяха да търсят подобни уязвимости, така че можеха да предвидят къде ще бъде насочена атаката им. Предупреди, че разположените там ще понесат най-много жертви, но и че това ще позволи на въстаниците да обкръжат нападателите, възползвайки се от численото си превъзходство.

- Аз ще водя левия фланг - рече Ариста. Всички я изгледаха втрещени.

- Милейди - заговори Емъри. - Разбирате, че ви уважавам неимоверно, но битката не е място за жени. Жестоко бих бил наранен, ако животът ви бъде застрашен по някакъв начин.

- Животът ми ще бъде в опасност навсякъде, така че по-добре да помогна с нещо. Пък и всичко това е моя идея. Не мога да стоя просто така, докато всички вие рискувате живота си.

- Не трябва да се срамувате - рече доктор Герънд. - Вече сторихте много повече, отколкото бихме могли някога да ви се отбла- годарим.

- И все пак - каза принцесата уверено, - ще присъствам.

- Можете да въртите и меч? - запита я бакалинът Перин. Тонът му не бе подигравателен или саркастичен, в него се долавяше искрено удивление, като че ли очакваше да чуе, че тя е майстор фехтовчик.

Чудодейното избавление на Емъри бе само една от подбудите за бунта. Ариста бе подценила силата на собственото си име. Емъри бе изтъкнал, че тя и брат й са герои за онези, сражаващи се срещу новата империя. Победата им над Пърси Брага, обезсмъртена в онази пиеса, бе вдъхновила мнозина из Апеладорн. Вербовчиците трябваше само да прошепнат, че Ариста Есендън е дошла в Ратибор и измъкнала Емъри от ръцете на империята, и повечето хора смятаха победата за осигурена.

- Е - отвърна тя, - със сигурност имам повече опит от повечето търговци, фермери и занаятчии, които ще се сражават край мен.

Дълго време никой не продума, накрая Емъри се изправи.

- Простете, Ваше Височество, но не мога да ви позволя да го сторите.

Ариста му хвърли груб, предизвикателен взор. Лицето на Емъри се сгърчи,

показвайки, че дори един недоволен неин поглед бе достатъчен да го нарани.

- И как възнамеряваш да ме спреш? - сопна се тя, припомняйки си всички онези времена, когато баща й, брат й и дори граф Пикъ ринг я бяха пъдили от съвещателната зала, настоявайки да прекара времето си в по-продуктивното занимание на шиенето.

- Ако вие ще се биете, аз няма да го сторя - просто рече той.

Доктор Герънд се изправи:

- Аз също.

- Нито пък аз - рече Перин, също ставайки на крака.

Ариста се намръщи към Емъри. Това изглежда го нарани, но