Читать «Нифрон се въздига» онлайн - страница 146

Откакто бе дошъл в съзнание, тя бе говорила за изпитанията, довели я тук. Той й бе разказал как смъртта на майка му му дала живот и какво било да израснеш като войнишки син. И двамата споделиха спомени за пожарите, лишили ги от близки. Тя слушаше как той разказва напрегнато за сирашката съдба и очите й се наливаха със сълзи. Осъзна, че Емъри би могъл да промени света, ако се бе родил благородник. Слушайки неговата страст за справедливост и съчувствие, осъзна, че това би могла да очаква от Дигън Гаунт, обикновен човек със сърцето на крал.

- Трябва да разберете, че не зависи изцяло от мен - рече Гланц.

- Не аз командвам гилдията. Не разполагам с нужния авторитет да заповядам атака, още по-малко когато няма какво да бъде придобито от това. Дори и ако победата бе сигурна, а не просто вероятна, ръцете ми пак щяха да бъдат вързани.

- Нищо за придобиване? - замаяно рече Емъри. - Цял град! Пък и ако имперската армия бъде изтласкана, има вероятност цял Ренидд да попадне под знамето на Делгоската република.

- Също така бих добавила - рече Ариста, - че поражението на империалистите ще остави Акуеста уязвима за нападения от страна на националистите, Меленгар и може би дори Трент - ако успея да организирам съюз. Ако Акуеста падне, Колнора ще бъде свободен град и определени могъщи търговци може да се намерят на управленски постове.

- Добра сте. Признавам ви го, милейди - рече Гланц. - Ала в този сценарий има прекалено много ако. Роялистите няма да позволят Колнора да бъде управлявана от простолюдието. Ланаклин би застанал на трона на Уоррик и най-вероятно би упълномощил свой херцог, който да поеме града.

- Диамантът ще продължи да затъва, ако не ни помогнете и Новата империя не продължи да укрепва позиции - не му остана длъжна тя.

Гланц се намръщи и поклати глава:

- Това е много извън пълномощията ми. Без заповеди от Бижуто, ръцете ми са вързани. Имперковците почти не закачат Диаманта. Гледат на нас като на неизбежните плъхове в канала. Стига да не се превърнем в прекалено голямо отегчение, оставят ни на мира. Но ако сторим това, ще обявят война.

Диамантът вече няма да е неутрален. Ще се превърнем в цел във всеки имперковски град. Стотици ще бъдат арестувани или екзекутирани.

- Можем да запазим съдействието ви в тайна - предложи Емъри.

Гланц се изсмя:

- Победителят решава кои тайни да бъдат запазени. Тъй че ще трябва да поискам доказателства за успеха ви, преди да мога да ви помогна. И двамата знаем, че това е невъзможно. Ако нещата бяха добри, нямаше да ви е нужно съдействето ми. Не, съжалявам. Плъховете ми ще направят, каквото могат, ала не е възможно да се включим в нападението.

- Поне можете ли да се погрижите вратата на оръжейната да бъде отключена? - попита Емъри.

Гланц помисли за миг и кимна:

- Да.

- Можем ли да се върнем към плана? - предложи доктор Герънд.

Преди да потегли, Ейдриън бе изложил общите щрихи на стратегията. Идеята на Емъри беше добра, ала идеята не можеше да замени бойния план, за което всички бяха благодарни на Ейдриън. Той им бе обяснил, че изненадата беше тяхно най-голямо предимство и че най-добрата им тактика да изненадат бе оръжейната. Сетне нещата щяха да се усложнят. Времето щеше да бъде най-големият им противник. Жизненоважно бе да завладеят оръжейната, след което бързо да се подготвят за нападение над гарнизона.