Читать «Тайна идентичност» онлайн - страница 60

Гласът му отказа и той изхълца отчаяно. Някъде в съзнанието си знаеше, че отново се е обезводнил и започва да халюцинира. Но вместо, както обикновено да му стане лошо, той се почувства и изгубен, и не на място, и объркан.

Декстър…

Призрачният глас отекна наоколо и той не знаеше дали идва от главата му, или от джунглата.

— Дейзи? — неуверено прошепна той.

Декстър се изправи, олюлявайки се на крака, и трескаво се огледа. Тя тук ли беше? Беше ли я намерил най-сетне?

Декстър…

Този път шепотът беше по-настоятелен.

— Идвам, Дейзи! Тук съм! — извика той.

Той се втурна в джунглата. Неведнъж се препъна в корени и камъни, но се улавяше за някое дърво и продължаваше напред. Дишането му беше неравно. Усещаше въздуха, плътен като вода, в дробовете си. Беше убеден, че Дейзи го чака някъде там — зад следващото дърво, след следващия завой на пътеката…

Трябваше да я намери. Това беше единственото нещо, което можеше да оправи всичко. Знаеше го като две и две — четири.

Най-накрая заобиколи един оплетен гъсталак от лозници и на поляната пред себе си мерна кичур руса коса.

— Дейзи! — извика Декстър. Сърцето му се изпълни с облекчение. — Дейзи, аз съм! Чакай!

Той се хвърли към поляната, задъхан от облекчение. И тогава се закова на място. Дъхът му спря. Там, на поляната, застанал до Дейзи, покровителствено обвил раменете й с ръка, беше… той. Другият Декстър.

— Какво правиш тук? — попита го другият Декстър, свали ръка от раменете на Дейзи и пристъпи напред.

— Аз… аз дойдох да потърся Дейзи — заекна Декстър. — Дейзи, това съм аз… Декстър.

— Аз съм Декстър — каза другият. Думите му зловещо отекнаха. Той подръпна леко раздърпания подгъв на блузата си със свободната си ръка. — И не го забравяй никога! Защото аз винаги ще съм истинският Декстър, независимо какво правиш!

— Не! — уплашено извика Декстър. — Дейзи, не го слушай… той лъже!

— Тя знае истината — спокойно каза другият Декстър. — Знае, че не съм аз този, който лъже. Противно на теб. Жалък си! Криеш се зад фалшиво име и фалшива самоличност!

— Не знам за какво говориш — възрази Декстър. Но нещо в думите на другия Декстър изпълни сърцето му с отвращение и срам. Можеше ли да е истина? Но как?

— Дейзи! — примоли се той и се обърна към нея с разтворени ръце. — Моля те, Дейзи…

— Декстър, какво ти става? — погледна го тя. Горната й устна беше изкривена в погнуса. — Ела на себе си! Господи!

— Много състрадателно. Сериозно, Декстър — присмехулният тон на другия Декстър се усилваше и заглъхваше като нестабилен радиосигнал и оставяше след себе си само безпокойство и страх. — По-добре да те върнем на плажа.

Декстър премига, когато лицето на другия Декстър заплува и се разми до неузнаваемост.

— Какво… какво става? — прошепна Декстър.

Той сложи ръце на очите си и ги притисна силно. Разноцветни кръгчета и искри затанцуваха зад клепачите му. След това лицето на дебелата жена се върна. Тя му се хилеше с подигравателната усмивка на Сойер и дъвчеше парче от сушито на корейската двойка. Странни, несвързани образи се заблъскаха из съзнанието на Декстър като топките в сферата на тотото… тотото, което леля му гледаше почти всеки ден с надежда, че късметът ще я споходи…