Читать «Тайна идентичност» онлайн - страница 61

„Леля ми… — помисли си той объркан, когато лицето на дебелата жена отново му се ухили злобно. — Леля Пола…“

Той чу някакъв звук и отвори очи тъкмо навреме, за да види как „другият“ внезапно тръгва към него. Декстър отстъпи, напълно убеден, че другото му Аз иска да го убие, като го погълне и го измести.

— Не! — извика той и вдигна ръце да се защити. — Недей! Аз съм… аз все още съм Декстър!

— Декстър? — другият го сграбчи за ръката и изведнъж лицето му трепна и се пререди в напълно непознати черти.

— Буун? — неуверено каза Декстър. Той погледна към мястото, на което допреди секунда беше седяла Дейзи, и видя Шанън, която го гледаше с нескрита изненада. — Шанън? Какво правите тук?

— Не говори, приятел — Буун го прихвана през раменете. — Да отидем на плажа. Джак трябва да те види.

— Но, но Дейзи…

— Вдигни му главата, Буун… припада!

Дейзи…

Съзнанието на Декстър вече не можеше да задържи образа. Той се предаде и го изгледа как отлита като пеперуда в ефира. След това се отпусна на ръката на Буун. Съзнанието му стана искрящо сиво и неясно.

18

— Горе главата, Дексо!

Декстър се обърна точно навреме, за да избегне удара по главата с кутията сода, която Джейсън изстреля от другата страна на басейна. Декстър улови кутията и се усмихна леко, когато братът на Дейзи се разкикоти силно на изненаданата му физиономия.

— Порасни най-сетне, Джейс! — смъмри го Дейзи, излегнала се на плажната си кърпа. — Забрави ли, че вече не си в колежа!

— Няма такова нещо като бивш колежанин.

Плътните устни на Джейсън се разтеглиха в усмивка и той дяволито намигна на Декстър. След това се засили, направи предно салто и цопна в басейна сред фонтан от пръски, които стигнаха до Дейзи и я накараха да се разпищи.

Декстър се насили да се разсмее. Бяха минали само няколко дни от екскурзията им до Сидни, а вече беше отегчен от шутовщините на Джейсън. По-големият брат на Дейзи беше общителен и обичаше забавленията, точно както тя му го беше описала. Проблемът беше, че много често поведението му граничеше с досада. Той беше на двайсет и три, но чувството му за хумор беше останало в седми клас.

Госпожа Уорд погледна над слънчевите си очила и промени положението си в шезлонга си.

— Стига, Джейсън — нежно каза тя, когато синът й излезе над водата и заплува към ръба на басейна. — Не създавай главоболия, чу ли ме? — тя остави списанието, което четеше, седна в шезлонга и се протегна. След това се огледа. — Басейнът е прекрасен, нали?

— Да — съгласи се Декстър.

Басейнът и целият хотел бяха по-хубави и от най-смелите му мечти. Тристайният апартамент, който господин и госпожа Уорд бяха резервирали, беше по-голям от къщата на майка му.

Той трепна при мисълта за майка си. Гласът й беше прозвучал откровено тъжен, когато й се беше обадил, за да й каже, че тази ваканция ще бъде в чужбина по програма за обмен на студенти. Но щом леля му Пола беше разбрала, че това може да бъде от полза за някоя добре платена работа след дипломирането, бързо убеди сестра си, че е нещо много добро за Декстър.